Вал Макдърмид - Владение на мрака

Да, аз вече имах жена. Не се опитвам да се оправдая. Никога не съм искал да се държа като мръсник и да мамя жена си, но Катрина просто ме завладя изцяло. Никога преди или след това не съм изпитвал такова чувство към друга жена.

Вероятно си забелязал, че не проявявах особен интерес да поддържам постоянни връзки с жени. Причината е в това, че не можах да намеря друга като Катрина. Съмнявам се, че друга жена би могла да породи у мен чувствата, които пораждаше тя.

И после тя забременя. Нали разбираш, ти не си Гейбриъл Поршъс. Всъщност ти си Адам Макленън Грант. Или Адам Прентис, ако предпочиташ този вариант.

Когато това се случи, бях готов да напусна жена си заради Катрина — нямах никакви колебания по, този въпрос. Исках да го направя и й го казах. Но тя наскоро бе приключила една връзка, проточила се с години — ту се бяха събирали, ту се бяха разделяли. Не се чувстваше готова да заживее с мен, а й беше непоносима и мисълта за нови разправии с баща й. Според мен никой не подозираше дори, че се познаваме. Много внимавахме. Аз винаги идвах и си отивах през гората, а тъй като всички знаеха, че рисувам, на никой не му правеше впечатление, че се шляя насам-натам.

И така, ние решихме да оставим нещата такива, каквито си бяха. Виждахме се почти всеки ден, дори да беше само за двайсетина минути. А когато ти се роди, се опитвах да прекарвам колкото можех повече време с вас двамата. Междувременно стачката беше започнала, така че нямах работа и нищо не ми пречеше да ви виждам.

Нямам намерение да ти пълня главата с истории за едногодишната миньорска стачка, която унищожи и профсъюза, и духа на хората. Има предостатъчно книги за нея. Ако наистина искаш да си съставиш някаква представа за тогавашните събития, прочети GB-84 на Дейвид Пийс. Или си вземи диска с «Били Елиът». Достатъчно ще е да ти кажа, че с всяка изминаваща седмица копнеех все повече за нещо различно, за живот, в който тримата бихме могли да бъдем заедно.

Няколко месеца след раждането ти и Катрина промени мнението си. И тя искаше да бъдем заедно. Да започнем живота си отначало някъде, където никой нямаше да ни познава. Проблемът бе там, че нямахме никакви пари. Катрина едва успяваше да се препитава с продажбата на работите си, а пък аз изобщо не работех заради стачката. Тя можеше да си позволи къщата и ателието само защото майка й плащаше наема. Това беше своеобразен подкуп — така тя успяваше да държи Катрина близо до себе си. Тоест за нас беше ясно, че майка й няма да ни плаща наема, ако заживеем на друго място. Не можехме да останем и там, където живееше тя. Ако напуснех жена си и дъщеря си в разгара на стачката, за да заживея с дъщерята на толкова богат човек би било по-лошо от стачкоизменничество в очите на хората. Биха почнали да ни чупят прозорците с тухли. Така че, докато не можехме да намерим малко пари, с които да започнем наново живота си, бяхме загубени.

И тогава на Катрина й дойде идея. Първия път, когато го спомена пред мен, реших, че се е побъркала. Но колкото повече говореше за това, толкова повече у мен се затвърждаваше убеждението, че идеята й може да проработи. Трябваше да организираме фиктивно отвличане. Аз щях да напусна семейството си, оставяйки впечатлението, че съм станал стачкоизменник, и щях да се укрия в дома на Катрина. Няколко седмици по-късно ти и Катрина щяхте да изчезнете, а баща й да получи искане за откуп. Всички щяха да повярват, че са ви отвлекли. Знаехме, че баща й ще плати откупа, ако не заради нея, то заради теб. Аз щях да взема парите, а вие с Катрина да се приберете у дома, а после, няколко седмици по-късно, Катрина щеше да те отведе, обяснявайки, че е прекалено травмирана от отвличането, за да продължава да живее на предишното място. И после щяхме да се съберем и да заживеем заедно.

На пръв поглед звучи просто. Но нещата се усложниха, а накрая всичко отиде по дяволите. Оказа се, че майка ти не би могла да има по-лоша идея, дори да беше посветила целия си живот на измислянето на нещо такова.

Когато се заехме със съставянето на подробен план, първото, което осъзнахме, беше, че двамата няма да се справим сами. Имахме нужда от още един човек. Можеш ли да си представиш как се търси човек, на когото бихме могли да имаме необходимото доверие, за да споделим с него подобен план? Не познавах човек, който да е толкова луд, че да се съгласи да се присъедини към нас, но Катрина познаваше. Става дума за един от старите й приятели от времето, когато бе учила в Единбургския колеж по изкуствата, момче на име Тоби Инглиш. Беше от онези щури копелета от висшите класи, които са готови на всякакви безумия. Ти го познаваш под името Матиас, кукловода. Човекът, който ще ти предаде това писмо. Между другото, той все още си е такова щуро копеле.