Вал Макдърмид - Владение на мрака

Така че, когато Даниъл му бе съобщил, че е болен от рак, Гейбриъл просто отказа да приеме диагнозата. Не можеше да приеме мисълта за живот без Даниъл. Ужасната новина нямаше място в неговата представа за света, затова той продължи да живее живота си, като че ли не бе узнал нищо подобно. Отричаше нуждата си да се прибира по-често у дома. Не се опитваше да се възползва от всяка възможност да прекарва повече време с Даниъл. Нямаше нужда да разговаря за бъдеще без баща си, защото нищо подобно нямаше да се случи. Гейбриъл нямаше да остане без единствения близък човек, който бе имал някога.

Но в крайна сметка се стигна до момента, в който нямаше как да игнорира реалността, която победи способността му да я отрича. Когато Даниъл му се обади от „Поликлинико ле Скоте“ и каза с глас, слаб като въздишка, че има нужда от присъствието му, истината му подейства като удар с пясъчна торба в тила. Онези последни дни край леглото на баща му бяха ужасно мъчителни за Гейбриъл, не на последно място, защото той не си беше позволил да се подготви за тях.

Беше прекалено късно за разговора, който Гейбриъл най-сетне пожела, но в един от моментите, когато беше в съзнание, Даниъл му каза, че е оставил писмо за него при Матиас. Нямаше как да обясни на Гейбриъл какво съдържа писмото, можа само да му каже, че съдържанието е много важно. Гейбриъл си мислеше, че е типично за баща му — художника, да пожелае да проведе този разговор с него посредством хартията, а не лице в лице. По-рано бе получил от него по мейла инструкции как да проведе погребението. Беше уредил и предплатил закрита заупокойна служба в една малка, но съвършено красива ренесансова църква във Флоренция. Гейбриъл трябваше да го изпрати сам до гроба му в едно неотличаващо се с нищо гробище в западните покрайнини на града. Даниъл бе приложил MP3 файл със запис на Tenebrae Responsories 43 43 Тези композиции на Джезуалдо напомнят на мадригали, каквито са повечето му произведения, но текстовете се отнасят до Страстите Христови. — Б.пр. на Джезуалдо и бе помолил сина си да го запише на своя iPod и да го слуша в деня на погребението му. Изборът на музиката озадачи Гейбриъл; баща му винаги слушаше музика, докато рисуваше, но никога нещо подобно. Нямаше обяснение за този избор — това беше още една мистерия, както и писмото, оставено при Матиас.

Гейбриъл беше решил да посети Матиас в порутената вила близо до Сиена, когато постихне първата му болка от загубата. Но когато излезе от гробището, видя, че кукловодът го чака. Матиас и партньорката му, Урсула, бяха най-близкото подобие на чичо и леля, което Гейбриъл познаваше. Те бяха открай време част от живота му, макар че рядко се задържаха достатъчно дълго на едно място, за да успее да ги опознае. Не можеше да се каже, че бяха и емоционално достъпни; Матиас беше прекалено егоцентричен, а Урсула от своя страна се интересуваше предимно от Матиас. Но той беше прекарвал няколко пъти ваканциите през детството си с тях, когато баща му заминаваше сам по за две-три седмици. Накрая на ваканцията Гейбриъл се прибираше загорял, чорлав и с изподрани колене; Даниъл от своя страна си идваше с папка нови произведения, рисувани някъде далеч: в Гърция, Югославия, Испания, Северна Африка. Гейбриъл винаги се радваше да види баща си, но радостта му се помрачаваше от необходимостта да се раздели с Урсула и Матиас, които имаха доста по-лековат възпитателен подход.

А сега двамата мъже се прегърнаха здраво и безмълвно пред входа на гробището, вкопчили се един в друг, както оцелелите от корабокрушение се вкопчват в плаващи отломки, без да се интересуват дали те им гарантират някаква сигурност или не. Когато най-сетне го пусна от прегръдките си, Матиас го потупа леко по рамото.

— Ела с мен — каза той.

— При теб има писмо за мен — каза Гейбриъл, тръгвайки редом с него.

— То е във вилата.

Взеха автобус до гарата, после влак до Сиена, а от там потеглиха с кемпера на Матиас към вила Тоти, и през целия път почти не разговаряха. Скръбта ги притискаше, привеждаше главите и превиваше раменете им. Когато стигнаха вилата, пиенето беше единственият изход, който виждаха и двамата. За щастие останалите от трупата бяха потеглили по-рано за представление в Гросето, оставяйки Гейбриъл и Матиас да поменат на спокойствие мъртвия.

Матиас наля вино и постави един дебел плик пред Гейбриъл.

— Това е писмото — каза той, седна и се зае да си свива цигара, смесвайки тютюна с марихуана.

Гейбриъл взе плика, после го остави обратно на масата. Изпи чашата си почти докрай, после плъзна пръст по ръба на плика. Пи още вино, подели цигарата с Матиас и продължи да пие. Не можеше да си представи как е възможно това, което Даниъл е имал да му каже, да е заело такова количество хартия. Това навеждаше на мисълта, че става дума за някакви разкрития, а Гейбриъл не беше убеден, че точно сега му трябват разкрития. Достатъчно мъчително беше връщането към спомена за онова, което бе изгубил.