Вал Макдърмид - Владение на мрака

Та ето ме мен в гората, застанал пред това фантастично създание, и не мога да произнеса и дума. Тя ми протегна ръка и каза: «Аз съм Катрина Грант». Едва не се задуших, докато успея да се изкашлям и да произнеса името си. Тя каза, че също била художничка, занимавала се със стъкло. Аз се стъписах още повече. Единственият художник, когото познавах, беше жената, която водеше курса по рисуване, и тя не беше кой знае какво. Но аз знаех, че Катрина ще се окаже истински творец. Тя имаше онова уверено излъчване, което човек има само ако съзнава, че създава нещо истинско. Но аз отново избързвам.

Така или иначе, поговорихме за нещата, към които проявявахме интерес и които бихме искали да правим, и се оказа, че се разбираме доста добре. Що се отнася до мен, самата възможност да говоря с някого за изкуство ме изпълваше с благодарност. Не бях виждал много произведения на изкуството на живо, така да се каже, само онова, което предлагаше галерията в Къркалди. Но се оказва, че там са имали доста прилични неща, което може би ми е помогнало в началния период на работата ми.

Катрина ми каза, че имала ателие и къщичка край главния път и ме покани да ида и да видя нещата й. После си тръгна, а аз изпитах чувството, че слънцето е залязло.

Трябваше да минат две седмици, за да събера смелост да отида в ателието й. Лесно се стигаше дотам — само две мили пеш през гората — но аз не знаех дали поканата й не е била обикновена проява на учтивост. Личи си колко малко съм я познавал тогава! Катрина никога не казваше нещо, ако не го мислеше. Поради което и никога не се възпираше, когато решеше да каже мнението си.

Отидох да я видя един ден, когато валеше и нямаше как да рисувам. Живееше в къщата на вратаря на някогашното имение Уиймс. Тя не беше по-голяма от къщата, в която живеех по онова време аз с жена си и дъщеря си, но Катрина беше боядисала стените в свежи цветове, затова стаите изглеждаха по-големи и по-светли, дори в този мрачен и сив ден. Но най-хубавото от всичко бяха ателието й и галерията отзад. Имаше голяма пещ за стъкло, достатъчно пространство за работа, а в другия край на помещението бяха подредени на лавици работите й, там хората можеха да влизат и да купуват. Работите й бяха прекрасни — с гладки, закръглени форми, много чувствени и с невероятни цветове. Никога не бях виждал такова стъкло — и дори тук, в Италия, трудно се намира стъкло с такива богати и силни тонове. Сякаш в него пламтеше огън в различни оттенъци. Човек изпитваше желание да вземе предмета и да го притисне до себе си. Иска ми се ти да можеше да притежаваш нещо, направено от нея, но никога не съм мислел, че ще ти трябва да имаш поне частица от нея, а после вече беше късно. Може би някой ден ще намериш нещо, правено от нея, и тогава ще разбереш силата на творчеството й.

Беше приятен следобед. Тя ми направи кафе — беше истинско кафе, каквото се намираше рядко в Шотландия по онова време. Наложи ми се да си сложа допълнително захар, първоначално вкусът му ми се стори странен. И разговаряхме, не ми се вярваше, че е възможно да се разговаря така. Като че ли разговаряхме за всичко под слънцето. Още от първия миг, когато отвори уста, през онзи ден в гората, ми беше ясно, че произходът й е коренно различен от моя, но тогава това като че ли не беше от особено значение.

Решихме да се видим отново в ателието й след няколко дни. Струва ми се, че на нито един от нас не му хрумваше, че онова, което правим, може да крие някакви рискове. А всъщност си играехме с огъня. И аз, и тя нямахме в живота си човек, с когото да можем да разговаряме така, както разговаряхме помежду си. Бяхме млади — аз на 28, тя на 24 години, но по онова време бяхме и доста по-невинни, отколкото сте ти и твоите приятели. А още от първия миг, когато се видяхме, между нас започнаха да прехвърчат искри.

Знам, че надали ти се иска да си представяш как баща ти и майка ти са се влюбили и да се впускаш в свързаните с това подробности, затова и няма да ти досаждам с тях. Ще кажа само, че скоро станахме любовници, и че и за двама ни това беше все едно че виждахме за първи път слънчева светлина, след като сме били привикнали на изкуствено осветление. Бяхме луди един за друг.

И, разбира се, връзката ни беше невъзможна. Доста скоро научих коя беше всъщност майка ти. Тя не беше просто добре възпитано момиче от средната класа. Не беше просто някоя си Катрина Грант. Беше дъщеря на сър Бродерик Макленън Грант. Това име е добре познато на всички в Шотландия — също както в Италия всички знаят кой е Силвио Берлускони. Грант е собственик на строителни компании, едър предприемач. Където и да отидеш в Шотландия, можеш да видиш името му по крановете и оградите около строежите. Да не говорим, че притежава солидни части от акциите на радиостанции, футболен клуб, фабрика за уиски, транспортна компания и верига спортни центрове. Освен всичко останало е и деспот. Опитал се беше да попречи на Катрина да се занимава със стъкло. Всичко, което бе успяла да постигне, го бе постигнала въпреки него. Той никога не би приел тя да има връзка с някакъв си миньор. Камо ли пък с миньор, който си имаше и жена.