Вал Макдърмид - Владение на мрака

Тоби имаше блестящата идея да представим отвличането като политически акт. Негова беше и идеята за онези плакати със зловещия кукловод и марионетките; той изпрати искането за откуп, написано на тях, представяйки ни като някаква анархистка групировка. Беше добра идея и би била още по-добра, ако беше унищожил печатната форма, с която отпечата плакатите, но Тоби винаги се е имал за по-хитър от всички около себе си. И така, той запази формата и все още я ползва понякога за плакати за специални представления. Всеки път, когато видех този плакат, стомахът ми се обръщаше. Достатъчно беше само един човек да го разпознае, и щяхме да затънем до гуша.

Но аз отново избързвам. Наистина не знаех дали трябва да ти разказвам всичко това, а Тоби предлагаше да оставим нещата такива, каквито си бяха, толкова повече че сега ти ще трябва да се справяш с всичко сам. Но колкото повече мислех по този въпрос, толкова повече ми се струваше, че имаш право да знаеш истината, дори да ти е трудно да я приемеш. Спомняй си годините, които изживяхме заедно. Спомняй си хубавите неща, това би трябвало да оправдае донякъде глупостите, които направих. Надявам се поне това да е осъществимо.

Нещо много лошо се случи през нощта, когато напуснах жена си и дъщеря си. Сутринта просто излязох от къщи, без да споменавам, че няма да се върна. Бях дочул, че няколко стачкоизменнщи се канят да заминат за Нотингам същата нощ и очаквах всички да решат, че и аз съм заминал с тях. Отидох право в дома на Катрина и прекарах деня, грижейки се за теб, докато тя работеше. Денят беше страшно студен, и се наложи да изгорим много дърва. Когато се свечери, излязох да насека още.

Много ми е трудно. Не съм говорил за това в продължение на двайсет и две години, но все още споменът за случилото се ме преследва. Когато растях, имах двама приятели. Бяхме близки, както ти с Енцо и Сандро. Един от тях, Анди Кар, стана редовен служител на профсъюза. Стачката му се отрази много тежко и по онова време той беше в отпуск по болест, защото беше изпаднал в депресия. Той живееше в една къщичка в гората, на около три мили на запад от дома на Катрина. Обичаше природата и естествените науки, и често се разхождаше из гората нощем, за да наблюдава язовци, бухали и така нататък. Обичах го като брат.

Тъкмо сечах дърва, когато той се появи иззад ъгъла на работилницата. Не знам кой от двамата беше по-стъписан. Той ме попита какво, по дяволите, правя там и защо сека дърва за Катрина Макленън Грант. После загря. И побесня. Нахвърли се върху ми като луд. Аз хвърлих брадвата и двамата се сбихме като глупави хлапета.

Нямам ясен спомен от това сбиване. Първото, което помня, е как Анди изведнъж спря да се бие и се отпусна върху мен, така че аз трябваше да го прегърна, за да не падне. Гледах го и не разбирах нищо. После видях Катрина, застанала зад него с брадвата в ръка. Беше го ударила с тъпата страна, но тя беше доста силна за жена и го бе ударила толкова силно, че беше разбила черепа му.

Не можех да повярвам. Само преди няколко часа бяхме на върха на щастието си. А сега се бях озовал в ада и държах в ръце тялото на мъртвия си приятел.

Не знам как преживях следващите няколко часа. Мозъкът ми като че ли функционираше, независимо от мен. Знаех, че трябва да измисля нещо, да защитя Катрина. Анди имаше мотор с кош. Отидох до дома му през гората и докарах мотора до дома на Катрина. Сложихме го в коша и го откарахме в Пещерата на Тана до Ийст Уиймс. На онова място има няколко пещери, които са били ползвани от хора в продължение на пет хиляди години, а аз бях член на дружеството за защита на пещерите, така че бях наясно с онова, което правех. Можех да стигна с мотора до самия вход на Пещерата на Тана. Отнесох Анди вътре и го положих в плитък гроб, който изкопах в дъното на пещерата.

Два дни по-късно отново отидох там и предизвиках срутване с помощта на взрив, така че никой да не може да намери Анди. Знаех откъде да намеря експлозиви — приятелката на жена ми беше омъжена за пълномощник на минната управа и аз си спомних как той се беше хвалил, че държал няколко шашки динамит в бараката в двора им.

Но да се върнем към онази нощ. Имаше още неща за вършене. Минах с мотора през Ийст Уиймс и го забих с пълна газ в насипа от минни отпадъци така, че шлаката се срина върху него и го покри пред очите ми.

Прибрах се напълно зашеметен. По някаква ирония на съдбата се сблъсках със стачкоизменниците точно когато те заминаваха. Нямам представа какво съм говорил с тях, бях като луд.