Вал Макдърмид - Владение на мрака

Стигнахме до Италия за няколко седмици. Изпрахме по-голямата част от парите, прекарвайки ги през банкомати, и в казината по френското крайбрежие. Нешлифованите диаманти бяха по-голямата част на откупа — тях запазихме.

Щом пристигнахме в Италия, се разделихме. Оставих Тоби с яхтата и наех къща в хълмовете край Лука, докато решавах къде искам да живея. Нямам много спомени от онова време. Бях зашеметен от мъка, от чувство за вина и страшното съзнание, че съм загубил Катрина. Ако не беше ти, може би нямаше да издържа. Още не мога да разбера как всичко се провали така ужасно.

Знам, че когато погледнеш живота ми, вероятно ще си кажеш, че не съм се чувствал зле. С парите от откупа купих къщата в Косталпино, останаха ми и още малко средства, които инвестирах. С дохода от инвестираните средства осигурявах някои неща, които можехме да си позволяваме над онова, което ни осигуряваха скромните приходи от продажбата на картините ми. Можах да прекарам остатъка от живота си на красиво място, отглеждайки сина си и рисувайки онова, което исках да рисувам, без да се тревожа особено за пари.

Но ти би могъл да вярваш, че съм се чувствал добре, само по една причина — защото не знаеш каква беше майка ти. Когато тя умря, светлината угасна за мен. Оттогава насам ти си единствената светлина в живота ми, и не забравяй каква радост беше за мен възможността да прекарам толкова години с теб. Сърцето ми се свива от мъка при мисълта, че няма да доживея да видя какво ще постигнеш от тук нататък през живота си. Ти си изключителен човек, Адам. Наричам те с името, което ние двамата избрахме за теб.

Има само едно нещо, което искам да направиш. Искам да се свържеш с дядо си. За първи път потърсих в Гугъл името му миналата седмица. Сър Бродерик Макленън Грант. Приятелите му го наричат Броуди. Живее в замъка Ротесуел във Файф. Първата му съпруга, твоята баба, се е самоубила две години след смъртта на Катрина. Той се е оженил повторно и има син на име Алек. Така че, нали виждаш, имаш семейство. Имаш дядо и чичо, който е с няколко години по-млад от теб! Радвай се, че ги имаш, синко. Трябва да наваксваш за много години, а пък си достатъчно силен мъж, за да устоиш срещу деспот като Броуди Грант.

Сега вече знаеш всичко. От теб зависи дали ще ме обвиняваш или ще ми простиш. Но нито за миг не се съмнявай, че си заченат и роден в любов, и че си бил обичан през всеки миг от живота си. Грижи се за себе си, Адам.

Гейбриъл пусна последния лист върху останалите. После се върна, към първата страница и препрочете отново всичко, съзнавайки, че Матиас беше влязъл обратно в стаята, докато той четеше. Имаше чувството, че чете резюмето на някакъв филм. Невъзможно бе да свърже тези събития със собствения си живот. Звучеше прекалено абсурдно, за да бъде истина. Имаше чувството, че са изтръгнати самите основи на живота му и че той виси във въздуха като герой от анимационен филм в очакване на неминуемото, катастрофално падане.

— Урсула знае ли всичко това? — попита той, съзнавайки, че това не е най-важното, но все пак обзет от желание да си изясни и този въпрос.

— Отчасти — Матиас се отпусна тежко на стола срещу Гейбриъл, с нова бутилка вино в ръка. — Не знае коя е била майка ти, не знае и цялата история на Даниъл. Знае, че той е инсценирал отвличането ти, защото е искал да живее с теб и майка ти. Но не знае за престрелката в ОК Корал 44 44 Една от легендите на Дивия Запад, престрелката между шерифа Уайът Ърп, приятеля му Док Холидей и братята му Върджил и Морган и група каубои, които по-късно убиват Морган. Историята е пресъздадена в литературни произведения и много филми, най-скорошен от които е „Тумбстоун“. — Б.пр. .

Несериозният тон, с който си послужи Матиас при описанието на смъртта на майка му, накара Гейбриъл да се стресне. „Тоби също имаше пистолет“. Той изсумтя присмехулно.

— И през всички години аз съм мислел, че живея с някакви застаряващи хипита с демодирани леви идеи. А сега се оказва, че вие сте престъпници, преследвани от закона за едно от най-ужасните престъпления, породено от капитализма.

Знаеше, че има по-важни теми за разговор, но трябваше да намери пътя си към тях — също като куче, на което дават прекалено топла храна и то гризва по малко съвсем от края, защото с толкова може да се справи. „Тоби също имаше пистолет“.

— Гледната ти точка е изцяло погрешна, Гейб, моето момче — заяви Матиас, свивайки нов джойнт. — Приемай ни като съвременни варианти на Робин Худ. Обираме много богатите, за да разпределяме по-справедливо парите.