Вал Макдърмид - Владение на мрака

Фил събра снимките и подреди спретнато купчината.

— Лосън е гледал в погрешната посока. При това съвсем основателно.

— Не, не. Нямам предвид отвличането. Имам предвид връзката им. На място като Нютън всеки знае какво прави другият. Бих казала, че там би било по-лесно да укриеш убийство, отколкото извънбрачна връзка.

— Излиза, че сме се справили с онова, което Лосън не е съумял да направи навремето. Решихме случая с отвличането и намерихме Адам Макленън Грант.

— Не съвсем — възрази Карен. — Всъщност не знаем къде е той. А да не забравяме и дребната подробност с кръвта, пролята в онази къща в Тоскана. Която може да е и неговата.

— А може той да я е пролял — и в такъв случай ще се постарае да не бъде открит.

— Има още нещо, което не сме включили в сметките си — каза Карен, подавайки на Фил резултата от търсенията на Минт. — Съществува възможността Матиас, кукловодът, всъщност да е приятел на Кат от студентските години. С малко добро желание можем да кажем, че описанието на Тоби Инглиш отговаря на Матиас, водача на онази пъстра сбирщина. Какво е неговото място в картината?

Фил загледа листа.

— Интересно. Ако той е участвал в отвличането, може би причината да избягва да привлича внимание не се дължи само на смущение от не особено успешната му кариера. — Той допи виното си и побутна чашата към Карен. — Намира ли ти се още от същото?

Тя донесе бутилката и му наля отново.

— Да имаш някакви блестящи идеи?

Фил отпи бавно.

— Ами ако този Тоби е Матиас, значи той е бил стар приятел на Кат. Може би така се е запознал и с Мик. Това не означава, че срещата им е била предварително подготвена, може той просто да се е появил неочаквано, когато Мик е бил при нея. Нали знаеш какви са художниците.

— Всъщност не знам. Не познавам човек, завършил колеж по изкуствата.

— Гаджето на брат ми например — онази, която се занимава с подмяната на интериора в къщата ми.

— И на нея не може да се разчита, така ли? — попита Карен.

— Не — каза Фил. — По-скоро е непредсказуема. Никога не мога да предвидя какво ще ми сервира. Може би трябваше да възложа тази работа на теб. Обстановката тук определено е наслада за окото.

— Радвам се — отвърна Карен. — Да ти доставя наслада.

Между двамата се възцари кратко, напрегнато мълчание, после тя припряно се покашля и продължи:

— Но ето къде е проблемът, Фил. Ако са се познавали от времето, когато Мик е бил с Кат, а после са се срещнали случайно в Италия, как, по дяволите, Мик е обяснил онова, което се е случило с Кат и факта, че детето е било при него?

— Следователно според теб и той трябва да е бил замесен в отвличането?

Тя сви рамене.

— Не знам. Наистина не знам. Но това, което знам със сигурност, е, че трябва да се свържем с италианската полиция, за да открият другия човек, не онзи, чиято кръв се е проляла по пода на вилата, за да можем да му зададем някои въпроси от изключително значение за разследването.

— Още една привидно невъзможна мисия за жената, която вкара Джими Лосън зад решетките — той вдигна чашата си към нея.

— Цял живот ще ме свързват с това, нали?

— Че за какво ти е да го забравят?

Карен отклони поглед.

— Понякога чувствам този случай като воденичен камък, окачен на шията ми. Чувствам се като главния герой в „Човекът, който уби Либърти Валанс“.

— Случаят не е същият — възрази Фил. — За разлика от героя във филма ти наистина си тази, която спипа Лосън.

— След като друг беше свършил основната работа. И сега е така, Бел тича насам-натам, за да събира информацията.

— И в двата случая ти свърши важната работа. Все още щяхме да бъдем в изходна позиция, ако ти не беше настояла да се започне с разкопките в пещерата и да се разпитат както трябва онези хора в Нотингам. Ако ще цитираме филми, нали помниш онова… „Когато легендата започне да се приема като факт, публикувайте легендата“ 42 42 Думи на журналиста от „Човекът, който уби Либърти Валанс“. — Б.пр. . Ти си легенда, Карен. И то напълно заслужено.

— Стига, караш ме да се чувствам неудобно.

Фил се облегна на стола си и й се усмихна.

— Има ли откъде да се поръча пица за вкъщи тук наоколо?

— Защо? Черпиш ли?

— Черпя. Не мислиш ли, че има какво да отпразнуваме? Постигнахме много за приключването на разследването по две студени досиета. А разкритията, свързани с убийството на Анди Кар, са нещо като бонус — колкото и извратено да звучи. Ако поръчаш пицата, аз ще се поровя из дисковете с филми.