Вал Макдърмид - Владение на мрака

„… също като в книгата на Кейт Мос. Но никога няма да познаеш кого срещнахме в едно бистро в Перпинян. Не друг, а Тоби Инглиш. Нали помниш как разправяше, че щял да възпламени света, да стане новият Оливие? Е, очевидно нещата не са се развили точно така, както си е представял. Беше доста уклончив, когато ставаше дума за подробности, но каза, че бил директор на театър, а се занимавал и със сценография. По мое скромно мнение малко икономисваше истината. Брайън каза, че му приличал по-скоро на престарял хипар. Несъмнено миришеше като такъв — на пачули и марихуана. Попитахме къде бихме могли да видим някое от представленията на неговия театър, но той каза, че в момента били в лятна ваканция. Ужасно ми се искаше да поразбера още това-онова, но тогава пристигна някаква немкиня. Според мен тя мислеше, че ще обядват там, но той я изтика навън възможно най-бързо. Струва ми се, че не искаше да разговаряме с нея, за да не разберем истината — каквато и да е тя. И така, след Перпинян…“

Карен препрочете драсканиците на Минт. Възможно ли бе това да е бил Матиас? По описанието несъмнено напомняше на загадъчния Матиас, който за последен път е бил видян в Сиена заедно с Гейбриъл Поршъс. Това като че ли беше още една част от пъзела, но и нейното място все още не беше ясно.

Карен си наложи да диша дълбоко, после седна при Фил край масата в трапезарията. Той беше подредил разпечатките на снимки пред себе си. Побутна с пръст една, за да я изравни с останалите, и попита:

— Той е, нали?

— Адам ли?

Фил махна нетърпеливо с ръка.

— О, да, разбира се, че това е Адам. Трябва да е Адам. И то не само защото прилича на майка си и дядо си. А защото човекът, който го е отгледал, е Мик Прентис.

За миг Карен сякаш изпадна в безтегловност. Бъркотията в главата й изчезна и тя отново беше в състояние да мисли ясно. Не беше се побъркала, не беше позволила на въображението си да я подведе с игрите си.

— Сигурен ли си?

— Той всъщност не се е променил чак толкова — каза Фил. — Освен това, виж, ето го белега… — той посочи с пръст. — Следата от отскочила буца въглища, която прекосява дясната му вежда. Миньорската татуировка. Тънката синя линия. Това е Мик Прентис, готов съм да се обзаложа.

— Мик Прентис е бил един от похитителите?

Според Карен това прозвуча малко съмнително дори в собствените й уши.

— И двамата знаем, че става дума за нещо много повече — отвърна Фил.

— Регистрацията — каза Карен.

— Именно. Всичко това е било подготвено дори още преди Мик да напусне Джени. Бил е подготвил фалшивата си самоличност, за да може да започне нов живот. А причината, за да изготви фалшива самоличност и за Адам, може да бъде само една.

— Той изобщо не е имал намерение да го връща срещу откуп — продължи Карен. — Защото той е баща на Адам. Не Фъргъс Синклер. Мик Прентис. — Тя отпи глътка от червеното вино. — Всичко е било инсценировка, нали? Нямало е никакви анархисти.

— Точно така — съгласи се Фил. — Струва ми се, че са били двамата миньори. Мик и приятелят му Анди.

— Мислиш, че Анди също е участвал в заговора?

— Така изглежда. Как иначе ще обясниш заравянето му под каменопада в пещерата точно по онова време?

— Но защо? Защо е трябвало да бъде убит? Той е бил най-добрият приятел на Мик — възрази Карен. — Ако изобщо е имало човек, комуто Мик е можел да се довери, това е бил Анди. Като знам как разсъждавате вие, мъжете, той вероятно би вярвал на Анди повече отколкото на Кат.

— Може да е било злополука. Може например да си е ударил главата при слизането от лодката или при качването обратно.

— Ривър каза, че е бил ударен в тила. Това не ми прилича на злополука при слизане от лодка.

Фил вдигна ръце в жест, с който като че ли искаше да каже „щом казваш…“.

— Може да се е препънал и да си е ударил главата в ръба на кея. През онази нощ е царял истински хаос. Всичко може да се е случило. Аз бих се обзаложил, че Анди е участвал в заговора.

— Ами Кат? Тя също ли е участвала или е била жертва? Дали двамата с Мик все още са били заедно, или той се е опитвал да си вземе детето заедно с такава част от парите на Броуди Грант, че да може да живее спокойно с него до края на живота си?

Фил се почеса по главата.

— Мисля, че и тя е участвала — отвърна той. — Ако се бяха разделили и той беше отвлякъл двамата, тя нито за миг не би се отделила от Адам. Прекалено много би се страхувала, че той ще й отнеме детето.

— Струва ми се невероятно, че никой не ги е забелязал — каза тя.