Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Това не е толкова трудно — отвърна Бел. — По един или друг начин ще успея.

— Все пак мисля, че и аз трябва да замина — каза Грант.

— Сигурно мислиш така, скъпи. Но този път ние, жените, сме прави. А ти ще трябва да проявиш търпение. Е, къде е самолетът?

Грант въздъхна.

— В Единбург.

— Отлично. Докато Бел успее да си приготви багажа, Сюзън ще е организирала всичко. — Тя си погледна часовника. — Ти каза, че ще заведеш Алек да ловите риба, след като се прибере от училище, така че аз ще закарам Бел. — Тя се усмихна на Бел. — Най-добре ще е да започнете да се приготвяте. Да ви чакам ли пред вратата след петнайсет минути?

Бел кимна, прекалено зашеметена, за да спори. Ако някога се беше питала как Джудит Грант успява да отстоява позициите си в този брак, то току-що бе присъствала на блестяща демонстрация, която даваше отговор на този въпрос. Грант беше изцяло притиснат до стената, и нямаше как да се измъкне, освен ако не решеше да вдигне скандал. Тя се извърна и затича нагоре по стълбите. „Трябва да прибавя още една нула към аванса, който ще искам за книгата“. Това наистина щеше да бъде върхът в кариерата й. Всички, които някога се бяха изразявали пренебрежително за нея, сега щяха да бъдат принудени да си вземат думите обратно. Щеше да бъде прекрасно. Наистина, преди да се стигне дотам, предстоеше досадно разкарване, но досадното разкарване винаги беше част от работата й. Само че невинаги след него я чакаше славата.

Къркалди

Карен крачеше напред-назад, без да спира — десет крачки в една посока през дневната, обръщане, нови десет крачки в обратната посока. Обикновено движението й помагаше да подреди мислите си. Но този път този метод не функционираше. Бъркотията в главата й беше непроходима — беше все едно да се опитваш да пасеш котки или да се бориш с вода. Подозираше, че това се дължи на някаква нейна дълбока, подсъзнателна съпротива срещу неизбежното заключение. Имаше нужда от Фил, който да я държи за ръка, докато се осмели да помисли немислимото.

Къде, по дяволите, беше той? Бяха изминали почти два часа, откакто бе оставила съобщение на гласовата му поща, но той не се беше свързал с нея. Не беше обичайно за него да я държи в такова информационно затъмнение. И докато тази мисъл прекосяваше съзнанието й за стотен път, на вратата се позвъни.

Никога не беше изминавала разстоянието до входната врата за по-кратко време. Фил стоеше на прага със смутено изражение.

— Съжалявам — каза той. — Отидох в Националната библиотека в Единбург и се наложи да си изключа телефона. После се сетих да го включа отново едва преди няколко минути. Реших, че ще е по-бързо направо да прескоча.

Карен го въведе в дневната, докато той говореше. Фил се озърна и каза:

— Хубаво е.

— Не, не е. Това е просто устройство за живеене — възрази тя.

— Но е добро. Пропъжда напрежението. Всички цветове са в хармония — явно имаш поглед върху тези неща.

Карен не събра сили да си признае, че погледът не е неин.

— Не съм те повикала да оценяваш обзавеждането — отбеляза тя. — Искаш ли бира? Или чаша вино?

— С колата съм — каза той.

— Какво от това, винаги можеш да повикаш такси. Вярвай ми, ще имаш нужда от едно питие. — Тя тикна в ръцете му фотокопието от записките на Бел. — Бира или вино?

— Имаш ли червено вино?

— Започвай да четеш, ей сега ще се върна.

Карен отиде в кухнята, избра най-хубавото от половин дузината бутилки червено вино, които бяха подредени на стойката, отвори го и наля две големи чаши. Сладкото ухание на подправки от австралийската сира подразни приятно обонянието й, когато тя взе чашите в ръце. Беше първото външно дразнение, което можа да проникне до съзнанието й от момента, когато напусна офиса си.

Фил беше отишъл в онази част на дневната, която тя използваше за трапезария, и беше седнал до масата, четейки съсредоточено записките. Тя постави едната чаша до ръката му. Той отпи разсеяно. Карен не съумяваше да се задържи на едно място. Седна, после стана пак, отиде до кухнята и се върна с чиния бисквити със сирене. После си спомни листа, който й бе дал Минт. Беше го натъпкала в чантата си, без да го погледне.

Намери чантата си в кухнята. Не можеше да се твърди, че бележките на Минт са най-точният и ясен текст, който бе чела някога, но все пак успя да схване какво беше открил. Очевидно трима от някогашните приятели на Кат не представляваха никакъв интерес. Но съобщението във форума за Тоби Инглиш, което Минт беше преписал, я удари със силата на освободена пружина.