Вал Макдърмид - Владение на мрака

После изчака, докато вратата се затвори зад него.

— Според законите на Шотландия аз не мога да използвам срещу вас нищо, което бихте ми казали сега. Не присъства второ лице, което да потвърди думите ми, нали разбирате. Ето какъв е въпросът ми, и ви моля да го обмислите много внимателно. Не искам да ми давате отговор, искам само да съм сигурна, че сте обмислили честно и по съвест въпроса ми. Как мислите, ако вие откриете похитителите, какво ще направи Броуди Грант с получената от вас информация?

Мускулите около устата на Бел се стегнаха.

— Считам това за вулгарна инсинуация.

— Не инсинуирам нищо, това беше ваше заключение. — Карен се изправи. — Не съм глупачка, Бел. Не се дръжте с мен като с глупачка. — Отвори вратата и каза: — Можете да влезете.

Полицаят отново застана до вратата, а Карен се върна на стола си.

— Би трябвало да се срамувате от себе си — поде тя. — За какви, по дяволите, сте се взели вие с вашето частно правораздаване? За това ли сте работили толкова години? Да има закон за богатите и силните, които могат да се присмиват на нас, останалите?

„Това вече попадна в целта. Крайно време беше“.

Бел поклати глава.

— Преценката ви за мен е неправилна.

— Докажете го. Разкажете ми какво сте открили в Тоскана.

— Защо да го правя? Ако умеехте да си вършите работата, сами трябваше да сте го открили.

— Мислите, че имам нужда да защитавам способностите си? Единственото, което защитавам, е разследванията ни, които са непосилно обременени с правила, нареждания и недостиг на кадри. Затова понякога на мен и подчинените ми е необходимо повече време, за да свършим всичко необходимо. Но можете да сте убедени, че когато приключим, не е останал и камък непреобърнат. Ако изобщо държите на справедливостта, би трябвало да споделите какво сте открили. — Тя се усмихна хладно на Бел. — В противен случай може самата вие да се превърнете в прицел на репортерите.

— Това заплаха ли е?

В ушите на Карен предизвикателният тон на Бел прозвуча неубедително. Беше готова да разкаже всичко, Карен го чувстваше.

— Не е необходимо да заплашвам — каза тя. — Дори Броуди Грант е наясно, че информация изтича от полицията постоянно като през сито. Какви ли не сведения изтичат в общественото пространство. А нали знаете как се радват представителите на пресата, когато някой защитник на морала затъне в калта?

О, да, права беше. Бел определено бе започнала да се изнервя.

— Вижте, Карен… мога ли да ви наричам Карен?

Гласът на Бел придоби мекотата на топъл шоколад.

— Наричайте ме както си искате, все ми е едно. Не съм ви приятелка, Бел. Разполагам с шест часа, през които законът ми позволява да ви разпитвам в отсъствието на ваш адвокат и смятам да се възползвам от тях докрай. Кажете ми какво открихте в Италия.

— Нямам намерение да ви казвам каквото и да било — възрази Бел. — Искам да изляза навън, за да изпуша една цигара. Ще оставя чантата си тук, на масата. Внимавайте да не я бутнете, отвътре могат да се изсипят разни неща. — Тя се изправи. — Нали не възразявате, инспектор Пири?

Карен положи усилие да не се усмихне.

— Колегата ще трябва да ви прави компания. Но вие не бързайте, изпушете, ако искате, и две. Имам с какво да си запълня времето.

Докато наблюдаваше как Бел излиза от стаята, тя не можа да потисне мигновения проблясък на възхищение пред подхода на другата жена. „Отстъпва, без да се предава. Браво, Бел!“

Тя побутна леко голямата плетена чанта, която падна на една страна и от нея на масата се изсипа куп хартия. Карен събра листовете, без да ги чете, и забърза по коридора към офиса си. Десет минути й бяха необходими, за да копира цялата купчина, да заключи копията в бюрото си и да се върне с оригиналите в стаята за разпити, където се разположи на стола и започна да чете.

Докато четеше доклада на Бел за Броуди Грант, тя систематизираше наум основните точки. Група кукловоди, хора от всевъзможни националности, нанесли се незаконно във вила Тоти. Даниъл Поршъс, британски художник, не толкова приятел на групата, колкото приятел на Матиас, шефа, и на неговата приятелка — на Матиас, който проектирал декорите и рисувал плакатите. Гейбриъл Поршъс, син на Даниъл. Забелязан заедно с Матиас в деня преди „Бур Ест“ да изчезнат яко дим. Кръв по пода на кухнята, която е била сравнително прясна през онази сутрин. Даниъл Поршъс фалшифицира самоличността си — още от ноември 1984 година, когато е регистрирал раждането на предполагаемия си син.