Вал Макдърмид - Владение на мрака

„С един куршум — два заека“, каза си Минт, докато записваше подробностите. Прегледа докрай досадната кореспонденция на Даяна, после реши, че трябва да си почине, преди да се заеме със следващия етап от работата.

След като си изпи кафето, се върна към търсенето. Никъде в онази секция на сайта, където присъстваха студенти от Единбургския колеж на изкуствата, не попадна нито на Тоби Инглиш, нито на Демелза Гарднър. Но благодарение на угодническото отношение на администраторката той бе получил правото да търси в целия сайт. Написа името на жената и за свое учудване имаше попадение. Кликна на резултата и откри, че някой определя Гарднър „като най-любимата ми преподавателка от всички“. Съобщението беше на стената на някакъв колеж в Норич.

Беше поне достатъчно съобразителен, та да пусне името на колежа в „Гугъл“. И ето ти я Демелза Гарднър. Ръководител на катедрата по изкуствата. Господи, тези компютри се оказваха нещо много елементарно, стига само да им хванеш цаката. Пусна в търсачката името на Тоби Инглиш и отново имаше попадение. Минт проследи линка до някакъв форум, в който бивши ученици от някакво частно училище в Крийф можеха да дрънкат до насита за проклетия си прекрасен живот. Мина известно време, докато успее да разплете нишките на кореспонденцията, но най-сетне успя да открие онова, което търсеше.

Доста доволен от себе си, Минт откъсна най-горния лист от бележника си и тръгна да търси инспектор Пири.

Нещата се бяха развили, доколкото можеше да прецени Карен, горе-долу по следния начин. Тя се беше обадила на Бел Ричмънд и я беше поканила да се яви в полицията за разговор, колкото може по-скоро. За предпочитане в рамките на един час. Бел беше отказала. Карен беше споменала дребната подробност, че в такъв случай може да бъде подведена под отговорност за възпрепятстване на работата на полицията.

После Бел беше отишла при Броуди Грант и му се беше оплакала, че не иска да препуска до Гленротес всеки път, когато Карен Пири й подсвирне. После Грант се беше обадил на Макарона, за да му обясни, че Бел не иска да бъде разпитвана и че ще е по-добре инспектор Пири да престане да я заплашва. После Макарона я призова при себе си, за да й трие сол на главата, че е ядосала Броуди Грант, и й каза да остави Бел Ричмънд на мира.

После Карен отново се обади на Бел Ричмънд и й каза с най-сладкия си глас да се яви в полицията в два часа.

— Ако не се явите — допълни тя, — десет минути по-късно в Ротесуел ще пристигне полицейска кола, за да ви арестуват за възпрепятстване на работата на полицията.

И затвори телефона.

Сега беше два без една минута и Дейв Крукшанк току-що й се беше обадил, за да съобщи, че Бел Ричмънд е пристигнала.

— Пратете някой от униформените полицаи да я заведе в първа стая и да чака с нея там, докато сляза.

Карен си взе диетична кола от хладилника и поседя на бюрото си в продължение на пет минути. Отпи за последен път от кутията, после се упъти надолу по коридора към стаята за разпити.

Бел седеше до масата в сивото помещение без прозорци, видимо извън себе си от гняв. На масата пред нея имаше кутия червено „Марлборо“, една извадена цигара лежеше до кутията. Очевидно беше забравила, че в Шотландия забраната на пушенето в обществени сгради бе влязла в сила по-рано, отколкото в Англия, и се бе наложило полицаят да й го напомни.

Карен си придърпа стол и седна. Възглавницата от изкуствена материя беше деформирана от задници с по-различна форма от нейния и тя се повъртя, докато се нагласи удобно. Постави лакти на масата и се наведе напред.

— Никога повече не се опитвайте да ме разигравате — каза тя. Тонът й беше спокоен, но очите й имаха блясъка на полиран гранит.

— О, моля ви — каза Бел. — Хайде да не показваме мускули. Нали дойдох, нека приключим с това.

Карен не откъсваше поглед от Бел.

— Трябва да поговорим за Италия.

— Ами да поговорим. Прекрасна страна. Храната е фантастична, виното става все по-хубаво. Пък и изкуството…

— Престанете. Говоря сериозно. Ще бъдете обвинена във възпрепятстване на работата на полицията, ще ви натикам в някоя килия, където ще останете, докато има възможност да бъдете изправена пред съдията. Няма да допусна да се превърна в марионетка на сър Бродерик Макленън Грант и неговите наемници.

— Не съм наемник на Броуди Грант — възрази Бел. — Аз съм независим разследващ журналист.

— Независим? Живеете под неговия покрив. Ядете от неговата храна и пиете от неговото вино, което между другото надали е италианско. А кой ви плати разходчицата до Италия? Вие не сте независима, а платен наемник.