— Грешите.
— Не, не греша. Точно сега аз имам много по-голяма свобода на действие от вас, Бел. Мога да кажа на шефа си да си гледа работата. Така погледнато, току-що го направих. А вие можете ли да направите същото? Ако не бяха колегите от италианската полиция, нямаше изобщо да разбера, че сте разпитвали в Тоскана за вила Тоти. Самият факт, че сте докладвали на Грант, а не на нас, доказва, че сте негово притежание.
— Това са глупости. Репортерите не споделят с ченгетата откритията си, докато разследването им не приключи. Такъв е случаят и сега.
Карен поклати бавно глава.
— Не ми се вярва. И, честно казано, съм учудена. Не мислех, че сте такъв човек.
— Вие не знаете нищо за мен, инспектор Пири.
Бел се разположи по-удобно на стола си, като че ли й предстоеше нещо приятно.
— Знам, че не сте си спечелили име благодарение на клишета като това. — Карен придърпа стола си по-близо до масата, съкращавайки разстоянието между двете на по-малко от два фута. — Знам също така, че като журналист сте защитавали различни каузи през по-голямата част от кариерата си. Знаете ли какво казват хората за вас, Бел? Казват, че сте борбена жена. Казват, че сте от хората, които избират правилния път, дори ако той не е най-лесният — като например, когато сте прибрали под покрива си сестра си и нейния син, когато са имали нужда от грижи. Казват, че не ви интересува популярността, че измъквате дори насила истината и налагате на хората да я погледнат в очите. Казват, че сте единак, че работите по свои правила. Че сте човек, който не приема заповеди „отгоре“. — Тя зачака, без да откъсва очи от очите на Бел. Журналистката примигна първа, но не отклони поглед. — Мислите ли, че биха ви познали сега? Когато изпълнявате заповедите на човек като Бродерик Макленън Грант? Който е въплъщение на безогледността на богатите хора? Човек, който така категорично се е противопоставял на всеки опит на дъщеря си да си извоюва самостоятелност, че действията му в крайна сметка я излагат на опасност? Дотам ли стигнахте?
Бел взе цигарата си и почука с нея по масата.
— Понякога се налага да потърсиш място в лагера на противника, за да го опознаеш. Тъкмо вие би трябвало да разбирате това най-добре. Всеки път, когато няма друг начин да се доберат до истината, ченгетата използват агенти под прикритие. Имате ли някаква представа колко пъти през последните двайсет години Броуди Грант е разговарял с пресата?
— Ако трябва да предположа произволно, бих казала… нито веднъж?
— Точно така. Когато попаднах на доказателство, което би мото да помогне за разрешаването на случая, предположих, че Грант би могъл да събуди голям интерес — издателски интерес, нали разбирате. Но само ако някой успее да се добере до него и да разбере що за човек е той всъщност. — Едното ъгълче на устата й се изкриви в цинична полуусмивка. — Казах си, че няма нищо лошо в това този човек да бъда аз.
— Разбирам. Нямам намерение да се занимавам с оборване на оправданията ви. Но по какъв начин мисията ви да представите на света книга за тази злополучна фамилия ви дава право да считате, че сте над закона?
— Аз не приемам нещата така.
— Разбира се, че не ги приемате така. Имате нужда да виждате себе си като човек, който действа от името на Кат Грант. Като човекът, който ще прибере сина й у дома — жив или мъртъв. Като героиня. Не можете да си позволите да се погледнете в светлината на истината. Защото в светлината на истината ще се видите като човек, който пречи на всичко това. Е, ето какъв е изводът, Бел. Вие нямате възможността да приключите този случай. Не знам какво ви е обещал Броуди Грант, но действията му няма да бъдат чисти в какъвто и да било смисъл на думата.
Карен чувстваше как гневът се е свил в нея като животно, готово за скок. Тя избута стола си назад, увеличавайки разстоянието между себе си и Бел.
— Италианската полиция не се интересува от онова, което се е случило с Кат Грант — каза Бел.
— Точно така. Защо им е да се интересуват? — Карен почувства, че лицето й пламва. — Но те се интересуват от човека, чиято кръв се е проляла на пода в кухнята на вила Тоти. Кръвта е толкова много, че този човек почти със сигурност е мъртъв. Това ги интересува и те ще направят всичко по силите си, за да разберат какво се е случило там. И в процеса на работата си може да попаднат на информация, с която да помогнат на нас. Така работим ние. Не наемаме частни детективи, които да нагаждат докладите си според желанията на клиента. Не създаваме своя частна правова система, която да обслужва собствените ни интереси. Позволете ми да ви задам един въпрос, Бел. Това ще остане само между нас. — Тя се обърна към униформения полицай, който стоеше до вратата. — Бихте ли ни оставили сами за миг?
Читать дальше