Вал Макдърмид - Владение на мрака

— А Гейбриъл е бил там вечерта, преди хората да изчезнат. Мислите, че Гейбриъл ще бъде заподозрян — каза Бел, внезапно разбрала за какво става дума. — А ако той е ваш внук, искате да го държите настрана от цялата история.

— Досетихте се, Бел — отвърна той. — Нещо повече, не искам хората от италианската полиция да го натопят само защото не са в състояние да открият истинския убиец. Ако той не им е подръка, шансовете да се изкушат да постъпят по този начин ще бъдат по-малки — още повече, че около тях ще се намерят други, по-привлекателни кандидати за ролята на заподозрян. Търсенето на Гейбриъл Поршъс няма да бъде единствената задача на италианския детектив.

„О, божичко, той ще уреди да натопят друг човек. Просто за застраховка“. Бел почувства, че й се повдига.

— Искате да кажете, че ще намерите изкупителна жертва?

Грант я изгледа странно.

— Какво забележително предположение! Просто ще се постарая да осигуря на италианската полиция заслужена помощ. — Усмивката му беше мрачна. — Нали сега вече всички сме граждани на Европа, Бел.

Карен беше разговаряла със свидетели на странни места и преди, но замъкът Рейвънскрейг със сигурност би влязъл в челната петица за класацията. Когато помоли Фъргъс Синклер за среща, той предложи мястото.

— Така жена ми ще може да покаже замъка на децата и да ги заведе на брега — бе казал той. — Това е лятната ни почивка, не виждам каква е причината да седим на закрито само защото вие искате да разговаряте с мен.

„Времето“ — така би могъл да гласи най-подходящият отговор. Карен седеше на останките от някаква стена, вдигнала яката на анорака си, за да се предпази от острия вятър, надигнал се откъм морето. Фил седеше до нея, сгушен в коженото си яке.

— Дано да си струва идването — каза той. — Не знам дали ще си лепна ревматизъм или хемороиди, но във всички случаи седенето тук не ми понася.

— Той вероятно е навикнал да прекарва много на открито, след като работи в ловно стопанство. — Карен погледна с присвити очи към небето. Облаците бяха високи и разкъсани, но въпреки това тя беше готова да се обзаложи, че до обяд ще завали. — Знаеш ли, че през Средновековието този замък е бил семейно владение на рода Сейнт Клеър?

— И затова тази част от Къркалди се нарича Синклертаун, Карен — Фил отправи очи към небето. — Да не мислиш, че е решил да ни впечатли?

Тя се разсмя.

— Щом оцелях от срещата с Броуди Грант, ще се справя и с потомък на рода Сейнт Клеър от Рейвънскрейг. Как мислиш, дали това не е той?

Висок, строен мъж мина през портата на замъка, последван от жена, висока почти колкото него, и две малки, набити момчета, и двете с гъста руса коса като майка си. Децата се огледаха и незабавно хукнаха напред, подскачайки, започнаха да се катерят и да проучват всичко наоколо. Жената извърна лице нагоре, мъжът я целуна и я потупа по гърба, а тя се затича след децата. После мъжът се озърна и забеляза двамата детективи, вдигна ръка за поздрав и тръгна към тях с бързи, широки крачки.

Докато наближаваше, Карен оглеждаше лицето му, което досега бе виждала само на снимки отпреди двайсет и две години. Напредването на годините му се беше отразило добре, въпреки ситната мрежа от бръчици около проницателните му сини очи, която доказваше, че прекарва много време, изложен на слънце и вятър. Лицето му беше слабо, бузите — хлътнали, костната структура се очертаваше ясно под кожата. Светлокестенявата му коса падаше, подрязана отпред на бретон, и му придаваше почти средновековен вид. Той носеше карирана риза от мек вълнен плат, кожени панталони и леки спортни обувки. Карен стана и кимна за поздрав.

— Вие трябва да сте Фъргъс Синклер — каза тя и протегна ръка. — Аз съм инспектор Карен Пири, това е Фил Пархатка, сержант от криминалната полиция. — Ръкостискането му беше прекалено силно — от онези, които будеха у нея желанието да удари със свободната си ръка шамар на човека срещу себе си.

— Благодаря, че се съгласихте да се видим тук — каза той. — Не ми се искаше да будя отново у родителите си старите лоши спомени.

Акцентът му на човек от Файф беше почти напълно заличен. Ако трябваше да прецени набързо, Карен дори би го определила като немец с изключително добри познания по английски.

— Няма проблем — излъга тя. — Знаете ли защо подновихме разследването по случая?

Той седна на един зид, под прав ъгъл спрямо Карен и Фил.

— Баща ми каза, че подновяването било свързано с плаката, с който искаха откупа. Ново копие ли се е появило?