Вал Макдърмид - Владение на мрака

Лицето, на Синклер се сгърчи, сякаш от болка.

— Ако навремето бях имал някаква идея как да си отмъстя, щях да го направя. Но нямах представа какво бих могъл да направя, а не разполагах и с възможности. Бях на двайсет и пет години, и работех като младши лесничей в едно имение в Австрия. Работех колкото можех повече, през свободното си време учех езика и пиех. Опитвах се да забравя онова, което бях оставил зад себе си. Вярвайте ми, инспектор Пири, мисълта да отвлека Кат и Адам изобщо не се е мяркала в главата ми. Просто нямам такава нагласа. Вие бихте ли се сетили за нещо подобно?

Карен сви рамене.

— Не знам. За щастие никога не съм изпадала в такова положение. Но знам, че ако с мен се бяха отнесли така, както са се отнесли с вас, щях да искам да си го върна по някакъв начин.

Синклер кимна в знак на съгласие и я погледна изкосо.

— Ето какво знам аз. Майка ми винаги е казвала, че най-доброто отмъщение би било да си осигуря хубав живот. И аз се опитах да направя тъкмо това. Имам късмета да обичам работата си и да работя в едно красиво кътче на света. Мога да ловувам, да ходя за риба, да се катеря из планините, да карам ски. Имам щастлив брак и две умни, здрави момчета. Не завиждам никому, най-малко от всички пък на Броуди Грант. Този човек ми отне всичко скъпо. Те двамата с дъщеря му ми причиниха болка. Това не може да се отрече. Но аз изградих живота си наново, и заживях добре. Останаха белези от миналото, но тези тримата — и той посочи жена си и двамата си сина, които се катереха по един затревен насип — ме обезщетиха за много неща.

Беше красива реч, но не успя да убеди докрай Карен.

— Струва ми се, че на ваше място бих го ненавиждала повече.

— В такъв случай е добре, че не сте на мое място. Ненавистта е нездравословно чувство, инспектор Пири. Разяжда човека отвътре като рак. — Той я погледна право в очите. — Има хора, които твърдят, че между рака и омразата има пряка връзка. Не ми се иска да умра от рак.

— Колегите ми са ви разпитвали след смъртта на Кат. Предполагам, че помните ясно тези разговори?

Лицето му се изкриви и за миг пред Карен се мярна проблясък от огъня, който Фъргъс Синклер бе затрупал дълбоко в себе си.

— Да те третират като възможен убиец на жената, която си обичал? Това не се забравя много лесно — каза той, а гласът му зазвуча по-напрегнато от потиснатия гняв.

— Да искаш от някого да представи алиби не означава задължително, че го подозираш — каза Фил. Карен чувстваше, че Синклер му е неприятен и се надяваше това да не провали разговора. — Налага ни се да елиминираме хората от списъка със заподозрените, за да не си губим времето в разпити на невинни. Понякога наличието на алиби е най-бързият начин да изключим някого от картината.

— Може и да е така — каза Синклер и вирна предизвикателно брадичка. — Но навремето аз не го чувствах така. Струваше ми се, че вашите хора полагат дяволски усилия, за да докажат, че не съм бил там, където казвах, че съм бил.

Карен прецени, че е настанал мигът да укроти духовете.

— А случвало ли се е междувременно нещо, което би могло да ни бъде от полза в разследването?

Той поклати глава.

— Как бих могъл да преценя какво би било от полза за вас? Никога не съм се интересувал от политика, още по-малко пък от някакви маргинални анархистки групировки. Хората, с които общувам, не искат революция. — Той се усмихна леко, самодоволно. — Освен ако не става дума за революция в ски дизайна.

— Честно казано, ние не сме на мнение, че извършителите са били анархисти — каза Карен. — Разполагаме с доста информация за хората, които вярват в насилието като средство за постигане на политическите си амбиции. А никой не е чувал за съюз на анархистите в Шотландия — нито преди, нито след този случай.

— Е, те не биха привличали внимание към себе си след това, нали? Не и след като над главите им са висели обвинения в убийство и отвличане.

— Не и под същото име, разбира се. Но те са си тръгнали от тук с един милион паунда в банкноти и диаманти. В днешни пари това би било някъде към три милиона. Ако са се били посветили на политиката, би могло да се очаква, че солидни части от тази сума биха се появили в касите на други радикални групи с подобни цели. Моите предшественици, които са водили случая, са се обърнали към антитерористичните служби на МИ5 с молба за следене на всички подобни групировки, но в продължение на пет години след смъртта на Кат не се е случило нищо подобно. Не е било забелязано внезапно увеличение на средствата при нито една от маргиналните организации на всякакви откачалки. Така че според нас похитителите всъщност не са били политически активисти. Предполагаме, че са били доста по-близки на отвлечените.