Вал Макдърмид - Владение на мрака

Изражението на Синклер беше красноречиво.

— И затова ме повикахте — той не можа да скрие ироничната си усмивка.

— Не е това, което предполагате — отвърна Карен. — Вие не сте тук, защото ви подозираме — тя вдигна ръце в израз на капитулация. — Така и не успяхме да докажем, че сте били някъде близо до местата, където е станало отвличането и където е бил предаден откупът. В банковите ви сметки не са се появявали приходи с недоказан произход. Да, знам, че сте възмутен, задето сме проверявали банковите ви сметки. А не бива да бъдете. Не и ако наистина Кат и Адам означават нещо за вас. Би трябвало да бъдете доволен, че се стараем да си свършим възможно най-добре работата след толкова години. А извършеното от нас до голяма степен ви оневинява.

— Независимо от опитите на Броуди Грант да ви настрои срещу мен.

Карен поклати глава.

— В това отношение може би ви очаква приятна изненада. Но така или иначе, ето какво е основното. Вие сте тук, защото сте единственият човек, който е познавал истински Кат. Тя е приличала прекалено много на баща си; подозирам, че ако бе оживяла, в крайна сметка щяха да станат много близки, просто са били още във фазата на война на поколенията. Майка й е мъртва. По нищо не личи да е имала близки приятелки. Така че единствено вие бихте могли да ми осигурите поглед върху живота на Кат. А според мен именно там се крие и тайната на смъртта й. — Тя прикова Синклер с открития си поглед. — Е, какво да очаквам, Фъргъс? Ще ми помогнете ли?

Катрина Макленън Грант се завъртя на пръсти с протегнати ръце.

— Мое, само мое — каза тя е престорено хрипкав глас на вещица. После внезапно спря и залитна леко от замайването. — Какво ще кажеш, Фъргъс? Не е ли просто прекрасно?

Фъргъс Синклер огледа мрачното помещение. Вратарската къщичка пред портите на Уиймс нямаше нищо общо с обикновения, но безукорно чист дом, в който бе израсъл самият той. Дори студентските общежития, в които бе живял, бяха по-привлекателни. След като бе останала без обитатели в продължение на години, къщата не бе съхранила никакво усещане за хората, които бяха живели в нея преди. Въпреки това му беше трудно да изпита ентусиазъм при вида й. Не си беше представял да заживеят заедно точно на такова място.

— Ще изглежда по-добре, когато минем навсякъде с една кофа боя — отвърна той.

— Разбира се — каза Кат. — Иска ми се да е нещо непретенциозно. Свежи цветове, но нищо сложно. Мисля, че за тук ще е най-подходящ прасковен оттенък. — Тя тръгна към вратата. — Лимоновожълто за антрето, стълбите и горната площадка. Слънчевожълто за кухнята. Ще ползвам останалите помещения на долния етаж за работа, затова за там ще изберем нещо неутрално. — Тя изтича по стълбата и му се усмихна отгоре. — Синьо за моята спалня. Приятен, шведски оттенък.

Синклер се усмихна на възторжеността й.

— А аз нямам ли право на мнение?

Усмивката на Кат се изпари.

— А защо трябва да имаш такова право, Фъргъс? Това не е твой дом.

Думите й му подействаха така, сякаш го беше ударила.

— Какво искаш да кажеш? Мислех, че ще живеем тук заедно?

Кат се отпусна на най-горното стъпало на стълбата и остана седнала там, със здраво притиснати едно към друго колене, които бе обвила с ръце.

— Откъде ти дойде на ум такова нещо? Никога не съм казвала нещо подобно.

Той изпита чувството, че губи почва под краката си и се хвана за стълбищната колонка, за да не залитне.

— Но нали винаги сме говорели за това — как ще завършим образованието си и ще заживеем някъде заедно? Как аз ще работя като лесничей, а ти ще се занимаваш с твоето стъкло. Такива бяха плановете ни, Кат.

Той впери поглед в нея, сякаш се надяваше да я убеди със силата на волята си да признае правотата на думите му.

И тя я призна, но не по начин, който би го накарал да се почувства по-добре.

— Фъргъс, тогава бяхме още почти деца. Това е както когато си малка и големият ти братовчед казва, че като пораснеш, ще се ожени за теб. Вярвате си, когато говорите подобни неща, но после надраствате подобни обещания.

— Не — възрази той и тръгна нагоре по стълбите. — Не, не бяхме деца. Знаехме какво говорим. Аз те обичам все така, както те обичах и преди. И все още искам да спазя всяко обещание, което съм ти дал.

Той се отпусна на стъпалото до нея, принуждавайки я да се отмести към стената. Обви раменете й с ръка. Но тя продължаваше да прегръща коленете си с ръце.

— Фъргъс, искам да живея сама — каза Кат, вперила поглед в мястото, където стоеше той допреди миг, като че ли все още го виждаше застанал там. — Това е първата ми възможност да имам свое работно и жизнено пространство. Главата ми е препълнена с идеи за нещата, които искам да направя. И за живота, който искам да водя.