Вал Макдърмид - Владение на мрака

Карен въздъхна. Щеше да знае повече след разговора си с Фъргъс. Ако имаше късмет, той щеше да й помогне да отхвърли някои от по-крайните си хрумвания.

— Студени досиета — произнесе тя гласно.

Студените досиета можеха да ти разбият сърцето. Да будят у теб надежди, като любовници, които обещават, че този път всичко ще е различно. Работата започва отново, с бодростта и вълнението, съпътстващи едно ново начало, и човек е склонен да игнорира съмненията, гризящи го отвътре, с надеждата, че те ще изчезнат, когато започне да разбира по-ясно случая. И после, изведнъж, всичко блокира. Работата започва да буксува, сякаш си попаднал с кола в купчина чакъл. После, преди да разбереш какво става, всичко свършва и се озоваваш обратно в начална позиция.

Тя хвърли поглед към Фил, който се ровеше из компютърни бази данни, търсейки някакъв свидетел по друг случай. Вероятно това, че между тях двамата така и не се бе случило нищо, беше за добро. По-добре да го има като приятел, отколкото накрая всичко да свърши така, че между двамата да остане горчивина, породена от съзнанието за провалена връзка.

И тогава телефонът иззвъня.

— Отдел „Студени досиета“, на телефона е инспектор Пири — каза тя, опитвайки се да прикрие раздразнението си.

— Обажда се капитан Ди Стефано от полицията на Сиена — разнесе се глас със силен италиански акцент. — Нали с вас разговарях за вила Тоти, близо до Босколата?

— Точно така — Карен се изправи на стола си и посегна към бележника и химикалката. Помнеше маниера на Ди Стефано от предишния им разговор. Английският му беше учудващо добър, що се отнасяше до речниковите познания и граматиката, но акцентът му беше ужасяващ. Говореше английски така, като че ли четеше либрето на опера, поставяше ударенията на странни места, а произношението му граничеше с гротеската. Но всичко това нямаше значение. Важно беше онова, което имаше да й каже, а Карен беше готова да вложи цялото си старание, за да разбере съвсем точно какво е то. — Благодаря, че се обаждате.

— За мен е удоволствие — заяви той отчетливо. — И така, ние отидохме в къщата и разговаряхме със съседите.

Кой би могъл да предположи, че някой може да произнесе neighbours, английската дума за „съседи“, така, като че ли съдържа четири срички?

— Благодаря. Какво открихте?

— Открихме още копия на плаката, който ни изпратихте по мейла. Освен това открихме и формата, с която е бил отпечатан. Сега обработваме отпечатъците, свалени от рамката и от други места в къщата. Нали разбирате, там са живели много хора, навсякъде е пълно със следи. Веднага щом обработим отпечатъците и останалите материали, ще ви изпратим резултатите, както и копия от отпечатъците и ДНК-секвенциите. Съжалявам, но нали разбирате, че този въпрос не е приоритет в работата ни.

— Естествено, разбирам. Има ли някаква възможност да ни изпратите образци от пробите, така че ние да проведем изследванията тук? Просто за да стане по-бързо, не по други причини.

„Като например тази, че според всички колеги в отдела не вършите никаква работа.“

— Si, направено е вече. Изпратих ви образци от петното кръв на пода и от други следи от кръв в кухнята и в помещенията, където са живели. Както и от всички други находки, от които разполагаме с повече материал. Надявам се да пристигнат при вас утре.

— Какво казаха съседите?

Ди Стефано зацъка неодобрително в телефонната слушалка.

— Струва ми се, че при вас наричате такива хора lefties 38 38 (англ.) — леви, хора с леви убеждения — Б.пр. . Те не обичат карабинерите. Всички са от онзи тип хора, които протестираха в Генуа на срещата на Г-8. По-скоро са на страната на онези, които са се били нанесли незаконно в къщата на Тоти. Така че моите хора не са научили кой знае какво. Знаем, че обитателите на къщата имали пътуващ куклен театър, наречен „Бур Ест“. Разполагаме със снимки от един местен вестник, които колегата ми ще изпрати на вашия мейл. Знаем и някои имена, но такива хора могат да изчезнат много лесно. Живеем в свят на сива икономика. Те не плащат данъци. Някои от тях вероятно пребивават незаконно в страната.

Карен почти беше в състояние да го види как разперва безпомощно ръце.

— Мога да разбера колко ви е трудно. Ще ми изпратите ли списък с имената, с които разполагате?

— Мога да ви ги кажа сега. Знаем само първите имена на тези хора. Дотук не разполагаме с нито едно фамилно име. Дитер, Лука, Мария, Макс, Петер, Радо, Силвия, Матиас, Урсула. Матиас е бил главният. Ще ви изпратя списъка. Известна ни е и националността на някои от тях, но според мен това са по-скоро предположения.