Вал Макдърмид - Владение на мрака

Нямаше реална причина да се опитва да замете следите си в разговор с човек, когото нямаше да види никога повече, но тя открай време беше убедена, че трябва да поддържа тази своя практика.

— Имах предвид по-скоро нещо като събиране на някои от старите приятели на Даниъл, не същинското погребение.

Човекът кимна.

— Другите му приятели, дето са все хора на изкуството. Той не ги смесваше с приятелите си от селото. Веднъж се запознах с двама от тях — появиха се във вилата, когато аз и още няколко съседи бяхме там и играехме карти. Мъжът също беше англичанин, а жената — немкиня. — Той се закашля и плю през каменните перила на балкона. — Нямам слабост към немците. А пък и онзи англичанин — държеше се по-скоро като немец.

— Матиас ли? — предположи Бел.

— Същият. Надут. Държеше се с Даниъл така, като че ли го имаше за нищожество. Като че ли смяташе, че само той самият е интелигентен и талантлив. И явно му стана много забавно, като видя, че Даниъл играе карти с местните. Странното е, че Даниъл приемаше поведението му. Ние не се задържахме, довършихме си играта и си тръгнахме. Ако интелектуалците и хората на изкуството са такива, не са ни потрябвали.

— Аз самата никога не съм харесвала особено Матиас — каза Бел. — Така или иначе, благодаря ви за помощта. Ще прескоча до Совичиле, за да разбера дали в агенцията за недвижими имоти ще могат да ме насочат към Гейб.

Учудващо бе как човек можеше да научи нещо полезно дори от най-необещаващата среща, мислеше си Бел, когато потегли отново. Сега вече разполагаше с втори източник, който твърдеше, че Матиас е англичанин, независимо от тевтонския произход на името му и това, че партньорката му е била от Германия. Британец, който не признава произхода си, с артистични наклонности, свързан по някакъв начин с плакатите, с които е бил искан откупът, при това приятел на човека, чийто син приличаше смущаващо много на Кат Грант и на нейния баща. Всичко това започваше да придобива изкусителни очертания в съзнанието й.

Двама млади мъже, начинаещи художници, които познават Кат Грант, защото тя се движи в същата среда като тях. А знаят и за богатството на баща й. Измислят начин да се сдобият с много пари. Ще отвлекат Кат и детето й, и ще представят отвличането като политически акт. Ще се измъкнат с откупа и никога вече няма да им се налага да рисуват по поръчка, ще могат да работят така, както желаят самите те. На пръв поглед идеята изглежда добре. Само че всичко се обърква ужасяващо и Кат загива. Бебето и парите остават при тях, само че те вече са преследвани за убийство.

Ако на тяхно място бяха професионални престъпници, те са щели да знаят как да постъпят и да бъдат достатъчно безсърдечни, за да направят необходимото. Но това са били добре възпитани, цивилизовани момчета, които са си мислели, че си позволяват нещо само малко по-сериозно от някоя студентска лудория. Вероятно са разполагали с такава лодка, с която са можели просто да продължат през Северно море към Европа, и точно това са направили. В крайна сметка Даниъл се установява в Италия, а Матиас — в Германия. И Някъде през този период те решават да не убиват детето, нито пък да го изоставят. Каквато и да е причината, то остава при тях. Даниъл го отглежда като свой син. Благодарение на парите от откупа двамата с детето са обезпечени и по ирония на съдбата Даниъл успява да си изгради нелоша репутация като художник. Но не може да се възползва от успеха си, за да продава работите си на по-висока цена, като дава интервюта в медиите и подпомага маркетинга с представяне на собствената си личност, защото знае, че е преследван престъпник. Знае също, че синът му не е Гейбриъл Поршъс. Той е Адам Макленън Грант, млад мъж, носещ проклятието на характерните си черти.

Сценарият несъмнено беше привлекателен. Действително, будеше и много въпроси — как са успели да се доберат до откупа, при положение че са се лутали в тъмното, опитвайки се да открият мъртвата жена, която го е носела? Как са надхитрили проследяващите устройства, които полицаите са били поставили в сака с откупа? Как са се измъкнали с лодката, без да бъдат забелязани от хората в хеликоптера? Как са могли двама студенти в колеж по изкуствата да се доберат до огнестрелно оръжие по онова време? Все основателни въпроси, но Бел беше сигурна, че по един или друг начин ще съумее да ги заобиколи. Щеше да й се наложи — такова нещо не можеше да се подмине само заради няколко неудобни въпроса.

Знаеше, че е попаднала на нещо многообещаващо още когато получи безпрецедентното право на достъп до Броуди Грант, но това беше несравнимо повече от всичко, на което би могла да се надява. То гарантираше публикации, които щяха да я превърнат в знаменитост. Да я превърнат в един от малцината журналисти, чиито имена бяха станали неразделна част от откритията им. Станли с откриването на доктор Ливингстън. Удуърд и Бърнстийн с аферата „Уотъргейт“. Макс Хейстингс и освобождаването на Порт Станли 37 37 Сър Макс Хю Макдоналд Хейстингс (р. 1945), британски журналист, историк и писател, работил като кореспондент на Би Би Си и на „Ивнинг Стандард“ — той е първият журналист, влязъл в освободения Порт Станли по време на войната на Фолкландските острови. — Б.пр. . Сега в този списък можеше да влезе и Бел Ричмънд с откриването на Адам Макленън Грант.