Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Но какво би правил Анди в пещерите? Той обичаше да се движи на открито, едно от нещата, които го привличаха в работата му в профсъюзите беше това, че благодарение на нея никога вече нямаше да му се наложи да слиза под земята.

— Все още не можем да бъдем сигурни, че става дума за брат ви — отвърна Карен. — Нека оставим тези въпроси за по-късно, Анджи. Идентифицирането на останките е все още предстоящо. Знаете ли кой зъболекар е посещавал брат ви?

— Как е умрял?

— Все още не можем да бъдем сигурни — каза Карен. — Нали разбирате, оттогава е минало много време. Може да се каже, че тази задача е предизвикателство за съдебномедицинския екип. Разбира се, аз ще ви държа в течение. А междувременно определяме случая като „смърт при неизяснени обстоятелства“. И така, кой беше зъболекарят на Анди?

— Той ходеше при господин Торънс в Бъкхейвън. Но господин Торънс почина две години преди аз да напусна Шотландия. Не знам дори дали на това място все още има зъболекарски кабинет. — В гласа й се прокрадна паника. „Ефектът на шока“, помисли си Карен.

— Не се притеснявайте, ще проверим — каза тя.

— ДНК — измънка Анджи. — Можете ли да вземете ДНК-проба от… от това, което сте намерили?

— Да, можем. Да се обадим ли в местната полиция с молба да вземат ДНК-проба от вас?

— Не е необходимо. Преди да замина за Нова Зеландия, уредих при адвоката ми да се съхранява нотариално заверено копие от мой ДНК-анализ. — Гласът й изневери. — Мислех, че е останал някъде из планините. Или че е влязъл в някое езеро с пълни с камъни джобове. Не исках тялото му да остане неидентифицирано. Адвокатът ми има инструкции да представи моя ДНК-анализ на полицията в случай, че бъде открито неидентифицирано тяло на съответната възраст. — Карен чу изхлипването й. — Винаги съм се надявала…

— Съжалявам — каза Карен. — Ще се свържа с адвоката ви.

— Алегзандър Гиб — каза Анджи. — В Къркалди. Съжалявам, не мога да говоря повече — и прекрати рязко разговора.

— Значи не беше прекалено късно — каза Фил.

Карен въздъхна и поклати глава.

— Зависи какво имаш предвид, когато казваш „прекалено късно“.

Хокстън, Лондон

Джонатан избра мобилния телефон на Бел, който беше включил в списъка си за бързо набиране.

— Сега не можем да разговаряме надълго и нашироко, имам среща с научния си ръководител. Намерих някои неща, които трябва да ти пратя по електронната поща, ще го направя след час, час и нещо. Но ето каква е новината, достойна за първа страница — Даниъл Поршъс е мъртъв.

— Знам това — каза нетърпеливо Бел.

— Това, което не знаеш, е, че той е починал през 1959 година, на четиригодишна възраст.

— О, да му се не види — каза Бел.

— Самият аз не бих могъл да изразя по-точно ситуацията. А ето и гвоздея на програмата — през ноември 1984 година Даниъл Поршъс е регистрирал раждането на своя син.

Бел почувства замайване, осъзна, че за миг е затаила дъх и издишването й прозвуча като въздишка.

— Не е възможно.

— Вярвай ми, точно така е. Нашият Даниъл Поршъс е съумял по някакъв начин да се сдобие със син двайсет и пет години след смъртта си.

— Луда работа. А коя е майката?

Джонатан се изкиска.

— Опасявам се, че става все по-весело. Ще ти прочета името по букви. На акта за раждане за майка е цитирана Ф-р-и-д-а К-а-л-о-у. Прочети сега името на глас, Бел.

— Фрида Калоу.

„Почти като Фрида Кало. Нахално копеле“.

— Явно нашият Даниъл Поршъс има чувство за хумор.

Дънди

Карен откри Ривър в университета, седнала пред лаптопа си в една малка стая, чиито стени бяха изцяло покрити с лавици, отрупани с пластмасови кутии, в които имаше дребни кости.

— Какво е това място, за бога? — попита тя, отпускайки се на единствения друг стол.

— Професорът, който работи тук, е водещ световен експерт по костната структура на бебета и малки деца. Виждала ли си някога череп на човешки зародиш?

Карен поклати глава.

— И не искам да видя, много благодаря.

Ривър се ухили.

— Добре, няма да настоявам. Да кажем само, че ако го видиш, ще разбереш откъде е дошла идеята за Ити, извънземното. Е, предполагам, че не си дошла просто за да си побъбрим?

Карен изсумтя.

— Как не. Катедрата по анатомия на университета в Дънди е първата ми цел, когато реша да прекарам приятно свободния си ден. Не, Ривър, не съм тук, за да си побъбрим. Тук съм, защото се налага да възложа изследване на доказателствен материал във връзка с разследване на убийство. — Тя постави един лист на бюрото. Адвокатът на Анджела Кар беше реагирал светкавично. — Това е ДНК-анализ на Анджи, сестрата на Анди Кар. Идвам при теб с официална молба за сравнение с ДНК-пробата от човешките останки, открити в така наречената „Пещера на Тана“, която се намира между Ийст Уиймс и Бъкхейвън. Ще получиш искането в писмена форма веднага щом се добера до бюрото си.