Вал Макдърмид - Владение на мрака

Грант направи гримаса.

— Джоб в леда — каза той, когато вратата се затвори зад жена му. — Не се справих особено добре този път. Вероломно нещо са думите.

— Ще й мине — отбеляза небрежно Сюзън. — Но аз съм съгласна. Би трябвало да пазим тази информация само за себе си засега. Всеизвестно е, че в полицията никога не успяват да опазят в тайна получените сведения.

— Не това ме притеснява. Боя се по-скоро, че отново може да оплескат нещо. Това може да е последният ми шанс да разбера какво е станало с дъщеря ми и внука ми, и не ми се иска да рискувам да го проваля. За мен това е от голямо значение. Навремето трябваше да настоявам за повече контрол върху операцията. Няма да направя втори път подобна грешка.

— В крайна сметка, ако Бел Ричмънд попадне на човек, който буди сериозни подозрения, ще се наложи да уведомим полицията — изтъкна Сюзън.

Грант повдигна вежди.

— Не е задължително. Ако например заподозреният вече е покойник.

— Те ще искат да приключат случая.

— Това не е мой проблем. Онзи, който унищожи семейството ми, заслужава смърт. Въвличането на полицията няма да помогне в това отношение. Ако виновникът вече е мъртъв, добре. Ако обаче не е… е, ще решаваме, когато стигнем до този етап.

Малко бяха нещата, които можеха да шокират Сюзън Чарлсън, след като бе работила за Броуди Грант в продължение на три десетилетия. Но този път тя почувства тръпка, която разтърси спокойната й увереност.

— Смятам да се престоря, че не съм чула последните думи — заяви тя.

— Това вероятно е добра идея — отвърна той, допивайки еспресото. — Много добра идея.

Гленротес

Когато Карен се върна в офиса, Фил говореше по телефона, притиснал с глава слушалката към рамото си, и драскаше нещо в бележника си.

— И вие сте уверена в това? — чу го тя да казва, докато оставяше чантата си на бюрото и се упътваше към хладилника. Когато се върна с диетична кока-кола в ръка, той се взираше мрачно в записките си.

— Обади се доктор Уайлд — каза Фил. — Намерила някой да направи бърз неофициален анализ на ДНК-пробите. Не съществува връзка между Миша Гибсън и тялото в пещерата.

— По дяволите — отвърна Карен. — Следователно тялото не е на Мик Прентис.

— Или пък Мик Прентис не е бил баща на Миша.

Карен се облегна на стола си.

— Добра идея, но честно казано, аз се съмнявам, че Джени Прентис е кръшкала още по времето, когато е живеела с Мик. Досега щяхме да сме научили нещо за това. Селца като Нютън са истинска фабрика за клюки. Винаги се намира някой, готов да натопи съседа си. Според мен най-вероятно е тялото да не е на Мик.

— Да не забравяме и това, което ти е казала съседката — била е категорична, че Джени е била силно влюбена в него. Том Кембъл винаги е бил втора цигулка.

— Така че, ако сме прави в предположението си, и Мик е баща на Миша, може би той е човекът, който е оставил там трупа. Познавал е пещерите, вероятно е имало как да си достави експлозиви. Трябва да проучим дали е имал някакъв опит в насоченото взривяване. А пък погребването на мъртвец в Пещерата на Тана би било напълно основателна причина за бягство. Освен това ни е известно, че още някой е изчезнал по същото време… — Карен посегна към бележника си и запрелиства назад страниците, докато откри онова, което търсеше. Погледна часовника си. — Мислиш ли, че е много късно да се обадиш по телефона на някого в единайсет и половина?

Фил я погледна озадачено.

— Прекалено късно ли? Че то още не е дошло време за обяд.

— Искам да кажа вечерта. В Нова Зеландия. — Тя взе телефона и набра номера на Анджи Макензи. — Имай предвид, че вече водим разследване на убийство. Това винаги дава повод да смутим нечий сън за красота.

На повикването отговори сърдит мъжки глас.

— Кой е?

— Съжалявам, че ви безпокоя, обаждам се от полицията във Файф. Трябва да поговоря с Анджи — каза Карен, опитвайки се да не прекалява с любезниченето.

— Господи! Имате ли представа кое време е?

— Да, съжалявам, но се налага да говоря с нея.

— Почакайте, сега ще я повикам — той явно остави слушалката и Карен го чу как вика жена си по име.

Измина цяла минута, преди Анджи да вдигне слушалката.

— Бях в банята — каза тя. — Инспектор Пири ли се обажда?

— Точно така — Карен се постара да смекчи тона си. — Наистина съжалявам, че ви безпокоя, но исках да ви уведомя, че намерихме човешки останки под срутване в една от пещерите на Уиймс.

— И смятате, че може да е Анди?

— Възможно е. Границите във времето, поставени от антрополозите, като че ли съвпадат.