Вал Макдърмид - Владение на мрака

Колата, до която Карен паркира своята, беше старичък роувър, излъскан почти до изтъняване на ламарината. Тя изпита леко неудобство от полепналите по номера на собствената й кола мъртви насекоми. Вратата на роувъра се отвори в синхрон с нейната и двамата шофьори излязоха едновременно, като в специално аранжиран кадър на филм. Карен застана пред колата си и зачака шофьорът на роувъра да дойде при нея.

Беше по-нисък, отколкото тя бе очаквала. Сигурно едва бе покрил изискването за минимален ръст за полицай — пет фута и осем инча. Може би перчемът му бе помогнал да надхвърли желаната граница. Сега косата му беше стоманеносива, но прическата можеше да накара Елвис да пребледнее от завист. Когато е служел в полицията, не би могъл да си позволи такива бакенбарди и фризурата, известна като „патешка опашка“. Но по отношение на косата си Брайън Бевъридж се бе възползвал изцяло от свободата, която му бе дало пенсионирането.

Също като Елвис и той беше натрупал сланинки, в сравнение с времето, когато се е перчел по улиците на селата край залива Уиймс. Копчетата едва удържаха безукорно бялата му риза, изопната над внушително шкембе, но краката му бяха неестествено слаби, а стъпалата — учудващо малки. Имаше месестото, червендалесто лице на човек, застрашен от проблеми със сърдечно-съдовата система. Когато се усмихна, бузите му заприличаха на стегнати розови топки — като че ли някой ги беше натъпкал отвътре с памук.

— Инспектор Пири? — попита той бодро.

— Карен — отвърна тя. — А вие трябва да сте Брайън? Благодаря, че дойдохте да се видим.

Ръката й потъна в неговата мека, топла и пухкава ръка, оставяйки у нея усещането, че се е ръкувала с тестеното човече на „Пилсбъри“ 33 33 Фигура от рекламите на американската компания за производство на тестени продукти „Пилсбъри“ — Б.пр. .

— По-добре, отколкото да чопля градината — каза той, без да се опитва да смекчи силния си акцент на жител на Файф. — Винаги помагам с радост. Патрулирал съм из тези села в продължение на трийсет години, и ако трябва да бъда честен, сега ми липсва усещането, че познавам всеки камък по тротоарите и всяка къща. Навремето човек можеше да направи кариера и като участъков полицай. Никой не се натискаше за повишаване и прехвърляне в криминалната полиция на всяка цена. — Той изви очи към небето. — Ето, че пак започнах. Обещах на жена си, че няма да се правя на Диксън от Док Грийн 34 34 Диксън от Док Грийн — герой на едноименния популярен полицейски телевизионен сериал на Би Би Си. — Б.пр. , но не успях да се удържа.

Карен се засмя. Вече беше успяла да хареса този весел дребен човечец, макар да съзнаваше отлично, че нещата биха стояли по-различно, ако се бе наложило да работят заедно по негово време.

— Убедена съм, че помните случая с убийството на Катрина Макленън Грант — каза тя.

Лицето му внезапно помръкна и той кимна.

— Никога не бих го забравил. Бях там през онази нощ — разбира се, вие знаете това, нали затова съм тук. Все още ми се случва да го сънувам. Изстрелите, мириса на барут в морския въздух, писъците и виковете. Толкова години изминаха оттогава, а какво стана междувременно? Лейди Грант е в гроба до дъщеря си. Джими Лосън е в затвора с доживотна присъда. А Броуди Грант си продължава да е господар на шибаната вселена. Нова жена, нов наследник. Странно как се завъртат нещата, нали?

— Човек никога не знае — отвърна Карен, възползвайки се засега от възможността за размяна на банални фрази. — Е, ще може ли да ми разкажете какво точно стана, докато слизаме към Лейдис Рок?

Те тръгнаха покрай редица къщи, подобни на онези от улицата, на която живееше Джени Прентис в Нютън ъв Уиймс, забравени и самотни сега, когато поводът за построяването им вече не съществуваше. Скоро навлязоха в гората и пътеката заслиза надолу. От едната им страна имаше висока колкото половин човешки ръст каменна стена, обрасла с храсталаци. В далечината проблясваше морето, този път, когато слязоха на брега, слънцето по изключение грееше.

— Наши хора бяха разположени тук горе, и по брега при Уест Уиймс — каза Бевъридж. — По онова време по брега не можеше да се стигне до Ийст Уиймс заради насипите от мината. Но когато направиха крайбрежната алея, с парите от Европейския съюз изнесоха всички минни отпадъци от предната част на брега. Като го погледне сега човек, не може да го познае.

Беше прав. Когато слязоха на брега, Карен установи, че погледът й стига покрай Ийст Уиймс чак до високия нос, на който се намираше Бъкхейвън. През 1985 година такъв изглед би бил невъзможен. Тя се обърна към Уест Уиймс, и установи с учудване, че действително може да види Лейдис Рок от мястото, на което стоеше.