Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Приказките й бяха абсолютна измишльотина. Предполагам, че тя иска да си спести нови усложнения. Иска да й се махнем от главата, за да продължи на спокойствие мъченическото си съществувание.

Фил я изгледа учудено.

— И ти мислиш, че тя поставя собственото си спокойствие над живота на внука си?

— Не. Тя наистина е удивително погълната от себе си, но не мисля, че тя вижда нещата така. Според мен дълбоко в себе си тя се чувства до известна степен отговорна за изчезването на Мик. А това означава, че трябва да понесе отчасти вината и за това, че Мик го няма, за да стане донор на Люк. И Джени се опитва да се отърве от това чувство за вина, като ни кара да престанем да го търсим, за да може тя отново да скрие глава в пясъка като преди.

Фил се почеса по брадичката.

— Хората понякога са толкова объркани — въздъхна той.

— Много си прав. Поне това пътуване ще ни осигури някои отговори.

— Може би. Но това ме кара да си задавам и някои въпроси.

— И какви въпроси по-точно?

Той направи гримаса.

— Отиваме чак в Единбург, за да вземем ДНК-проба, която Ривър да сравни с взетата от трупа. Ами ако Миша не е дъщеря на Мик? Ако е дете на Том Кембъл?

Карен го изгледа с възхищение.

— Ти наистина си в състояние да измислиш винаги най-лошото, Фил. Струва ми се, че не е така, но въпреки това хрумването е прекрасно.

— Готова ли си да се обзаложиш, че ДНК-пробата ще идентифицира мъртвеца като Мик Прентис?

Двамата се облегнаха назад, за да може сервитьорката да постави отрупаните с храна чинии пред тях. Уханията, които се разнасяха от тях, бяха направо убийствени. На Карен й се прииска да вдигне чинията и да я подуши отблизо. Но първо трябваше да отговори на Фил.

— Не — каза тя. — И то не защото мисля, че Миша може да е дете на Том Кембъл. Има и други възможности. Ривър казва, че е смазана задната част на черепа, Фил. Ако Анди Кар е убил Мик Прентис, това трябва да се е случило в разгара на някаква разправия. Той никога не би се промъкнал зад гърба му, за да нанесе този удар по главата. Стройна теория изгради, но тя не ме убеждава напълно. — Карен се усмихна. — Но пък нали именно затова ме обичаш.

Той й хвърли странен поглед.

— Винаги си пълна с изненади.

Карен преглътна божествена на вкус хапка от пая с месо.

— Трябват ми някакви отговори, Фил. Истински отговори, не само шантавите версии, които ти и аз си измисляме, за да отговарят на известните ни факти. Трябва ми истината.

Фил наклони глава на една страна и я загледа изпитателно.

— Всъщност — каза той, — именно това е причината да ви обичам, госпожо.

Един час по-късно те стояха на прага на кооперацията в Марчмънт, където живееше Миша Гибсън. Карен продължаваше да се пита дали в думите на Фил имаше нещо повече от шега. Винаги бе вярвала, че отношенията им не предвиждат табута. Оказа се, че не е била права. В никакъв случай не би го попитала какво е имал предвид, когато каза онези думи. Тя отново натисна звънеца, но пак нямаше отговор.

Зад гърба им се разнесе глас:

— Миша ли търсите?

— Да — отвърна Фил.

Един възрастен мъж ги заобиколи и Карен бе принудена да се отдръпне от входната врата, за да не я настъпят.

— Не можете да я намерите тук по това време на деня. Тя сигурно е в детската болница със сина си. — Той ги изгледа предизвикателно. — Нямам намерение да ви пусна да влезете, нито пък да набера кода си, докато стоите тук и ме гледате.

Карен се засмя.

— Много правилно, сър. Само че, с риск думите ми да прозвучат банално, трябва да ви кажа, че сме от полицията.

— В наши дни не можеш да вярваш в ничия почтеност — каза старият човек.

Стъписана, Карен се отдръпна назад. Докъде беше стигнал светът, щом хората се бояха, че дори полицаите може да ги оберат. Или да сторят дори нещо по-лошо? Понечи да възрази, но Фил постави успокояващо ръка над лакътя й.

— Няма смисъл — каза той тихо. — Научихме онова, което ни трябваше.

— Казвам ти — започна Карен веднага щом се отдалечиха на такова разстояние, че старецът да не ги чува, — тези хора по цял ден седят и гледат американски полицейски сериали, където всяко второ ченге е продажно, и си мислят, че и ние сме същите. Вбесявам се от тази мисъл.

— Това е може би малко прекадено, като се има предвид, че го казва жената, която вкара помощник-началника на полицията зад решетките. Не са само американците — каза Фил. — Навсякъде има алчни хора. От това черпят идеите си сценаристите.

— О, знам. Но се чувствам засегната. Толкова години върша тази работа, и Лосън е единствената лъжица катран, която разваля меда. Но и един такъв случай е достатъчен, за да изгубят хората всякакъв респект пред нас.