Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Какъв купон? Доколкото ми е известно, от теб се очаква да се правиш на Нанси Дру 31 31 Героиня на поредица американски криминални романи, писани от различни автори, работили под колективния псевдоним Каролин Кийн. — Б.пр. .

Бел си каза, че шеговитите му опити да флиртува са донякъде неприемливи. Но абсурдността им я забавляваше, затова тя реши да не му прави забележка.

— Точно това правя. Купонът беше в Италия.

— В Италия ли? Значи си в Италия?

Бел набързо обясни положението на Джонатан.

— Ето че вече имаш привилегирован достъп до информация — приключи тя.

— Уау — каза Джонатан. — Кой би могъл да предположи, че ще бъде толкова вълнуващо? Нито един от колегите ми няма подобен стаж. Това е като Удуърд и Бърнстийн по следите на „Уотъргейт“!

— Това няма нищо общо с „Уотъргейт“ — възрази Бел.

— Разбира се, че има. Нали ми каза, че на пода на вилата е имало кръв? Хората обикновено не бягат при домакински злополуки или самоубийство, тоест наличието на кръв предполага някой да е бил убит. И то в ситуация, която свързва случай с убийство и отвличане, състояли се преди двайсет и две години. Бел, несъмнено тук става дума за някаква много неприятна личност, а в момента ти си по следите на този човек.

— Джонатан, тъкмо сега съм по следите на едни млад човек, който е загубил баща си. Много страшно ли звучи това? — каза Бел шеговито и безгрижно.

Станал внезапно сериозен, Джонатан отвърна:

— Бел, не всички млади хора са очарователни и безобидни като мен. Могат да се държат и като диваци. Достатъчно материали за убийства и изнасилвания си писала, за да си правиш илюзии по този въпрос. Престани да се отнасяш с мен като с дете. Това не е игра. Обещай ми да приемеш нещата сериозно.

Бел въздъхна.

— Когато се натъкна на нещо, което изглежда сериозно, ще го приема сериозно, Джонатан. Обещавам. А междувременно имам нужда да свършиш нещо за мен.

— Разбира се, каквото пожелаеш. Да не се надявам, че задачата налага посещение на Тоскана, а?

— Задачата налага посещение на Националния семеен регистър в Излингтън — за да откриеш всичко, което успееш, за един човек на име Даниъл Поршъс. Трябва да е бил окото петдесетте. Починал е през април в Италия, но не знам къде точно. Освен това смъртните актове в Италия не съдържат почти никаква информация. Затова ми трябва неговият акт за раждане и евентуално свидетелство за сключен брак. Ще го направиш ли вместо мен?

— Веднага се заемам. Ще ти се обадя незабавно, щом открия нещо. Благодаря, Бел. Чудесно е да работиш по такъв интересен случай.

— Благодаря — каза Бел на замлъкналия телефон. Продължи да отпива замислено от еспресото си. Не беше убедена, че галеристката внезапно ще я зарадва с необходимата й връзка с Гейбриъл Поршъс. Налагаше се самата тя да се порови здраво. Регистърът, който я интересуваше, вероятно бе в столицата на провинцията — Сиена. Нямаше смисъл да тръгва натам днес. Докато стигнеше, всички чиновници щяха да са изчезнали. Следобедната работа не понасяше на италианските бюрократи.

Нямаше какво друго да прави. Налагаше се да се върне в Кампора и да полежи край басейна на Грация. Можеше да се обади на Вивиан, да обърне малко внимание на личния си живот. Да, колко труден беше животът понякога!

Единбург

Карен свали назад изправената облегалка в колата и се нагласи за пътуването до Единбург.

— Казвам ти — поде тя, — свят ми се вие вече от този случай. Всеки път, когато реша, че съм започнала да разбирам за какво става дума, се намира нещо да ме препъне.

— Кой случай имаш предвид? Онзи, който според Макарона трябва да поставяш на първо място или другият, по който работиш всъщност? — попита Фил и насочи колата по страничния път, който щеше да ги отведе в една чайна край магистралата. Един от плюсовете на работата по студени досиета се изразяваше в това, че човек обикновено можеше да се храни в обичайните часове. Не съществуваше напрежението, породено от съзнанието, че времето тече и престъпникът може да нанесе нов удар. Този режим устройваше отлично и двамата.

— Не съм в състояние да предприема нищо по въпроса за Кат Грант, докато не получа ясен доклад от италианската полиция, а те очевидно не припират особено да ни го изпратят. Не, говоря за Мик Прентис. Като начало, всички са били убедени, че е отишъл в Нотингам. Сега обаче по всичко изглежда, че той не е напуснал жив Нютън ъв Уиймс. Изобщо не е заминавал със стачкоизменниците, макар един от тях да е станал причина за объркване, изпращайки пари на Джени. Но от стачкоизменниците научихме едно — а именно, че Мик е бил жив и здрав и е обикалял Нютън около дванайсет часа след времето, когато според Джени е напуснал дома си.