Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Смяташ ли да почукаш? — осведоми се Фил.

— Извинявай. Просто ме обзе усещане за „дежа вю“. Или нещо подобно.

Карен натисна звънеца, обзета от чувство за вина, че оставя следа от пръста си върху него.

Вратата се отвори почти незабавно. Усещането, че се е върнала назад във времето, не напускаше Карен. Не беше виждала жена с такъв тюрбан на главата, откакто почина баба й. С работната си престилка и навитите ръкави Ефи Рийки напомняше на по-възрастен вариант на Роузи нитовачката 30 30 Роузи нитовачката — популярен образ в американската култура, символ на жените, работещи в оръжейната индустрия на САЩ по време на Втората световна война, докато мъжете са на фронта. Роузи е жената със забрадка, изобразена на агитационния плакат „Ще се справим!“ (We Can Do It!), създаден през 1943 година от Джей Хауърд Милър. Ползван е образът на Джералдин Дойл, работничка във фабрика в Мичиган. — Б.пр. . Тя огледа Карен от горе до долу, като че ли преценяваше дали е достатъчно чиста, за да я пусне през прага.

— Да? — попита тя. Тонът й не беше дружелюбен.

Карен представи себе си и Фил. Ефи се намръщи, очевидно възмутена да види полицаи на прага на дома си.

— Не съм виждала нищо, не съм чувала нищо — заяви тя рязко. — Това винаги е било мое правило.

— Налага се да разговаряме с вас — каза меко Карен, долавяйки ранимостта, която старицата криеше грижливо.

— Не, не се налага — възрази Ефи.

Фил пристъпи напред.

— Госпожо Рийки — каза той, — дори да нямате какво да ни кажете, ще ви бъда задължен цял живот, ако ни направите по чаша чай. Гърлото ми е пресъхнало като Сахара.

Жената се поколеба, поглеждайки тревожно ту единия, ту другия. Лицето й се смръщи от конфликта между враждебността и гостоприемството.

— Влезте тогава — каза тя накрая. — Но не мога да ви кажа нищо.

Кухнята беше безукорно чиста. Ривър би могла да проведе аутопсия на кухненската маса без какъвто и да било риск от замърсяване. Карен отбеляза с удоволствие, че е била права. Също като собствената й майка, Ефи Рийки приемаше, че всяка равна повърхност трябва да служи за поставка на украшения и всякакви дреболии. Карен считаше това за ужасяващо разхищение на суровините, с които разполага планетата. Предпочиташе да не мисли за всички боклуци, които бе носила у дома от училищните екскурзии.

— Домът ви е прекрасен — каза тя.

— Винаги съм се старала всичко да изглежда добре — каза Ефи, докато се занимаваше с чайника. — Не позволявах на Бен да пуши у дома. Имам предвид мъжа си, Бен. Той почина преди пет години, но преди това беше уважаван човек тук. Всички познаваха Бен Рийки. Ако моят Бен беше още жив, тук нямаше да се случват разни безобразия по улиците. Не, казвам ви, нямаше.

— Ние искаме да поговорим с вас именно за Бен, госпожо Рийки — каза Карен.

Ефи Рийки се обърна рязко, с широко отворени очи, и й заприлича на заек, озовал се в светлината на нечии фарове.

— Не виждам за какво има да говорим. Той почина преди пет години. От рак — рак на белите дробове. Пушеше от много години. Толкова години, прекарани в заседания в централата на профсъюза, и всички пушеха като комини.

— Бил е секретар на местния клон на профсъюза, нали? — попита Фил. Той разглеждаше няколко рисувани чинии, подредени на поставки на стената. Изображенията по тях представяха важни моменти от профсъюзната история. — Отговорна работа, особено по време на стачката.

— Той обичаше хората си — каза поривисто Ефи. — Беше готов да направи всичко за тях. Сърцето му се късаше, когато онази кучка Тачър успя да ги превие. Заедно със Скаргил. — Тя им поднесе чая и порцелановите чаши издрънчаха, когато ги сложи на масата. — Никога не съм харесвала „крал Артур“. Поведе ги направо към гибел. Всичко би било различно, ако бяха оставили Мик Макгахи да решава. Много различно. Той уважаваше хората, също като моя Бен. Уважаваше хората си.

Тя хвърли на Карен поглед, в който се долавяше нещо близко до отчаяние.

— Разбирам, госпожо Рийки. Но сега е дошло време нещата да си отидат по местата.

Карен съзнаваше, че рискува. Възможно бе Мик Прентис да е сгрешил. Възможно бе Бен Рийки да е държал в тайна онова, което е вършел. А и Ефи Рийки можеше да продължи да се придържа към решението си да не мисли за начина, по който съпругът й бе предал доверието на хората, които уж бе обичал.

Цялото тяло на Ефи Рийки като че ли се сгърчи.

— Не разбирам за какво говорите — неистинността на пискливото й отрицание беше очевидна.