Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Има ли британци?

— Като че ли не, макар една от съседките да твърди, че Матиас като че ли бил англичанин — заради акцента му.

— Името не е особено английско.

— Може невинаги да се е казвал така — изтъкна Ди Стефано. — Хората като него постоянно се опитват да се преродят. Нови имена, ново минало. Така че, съжалявам, но като че ли в това няма кой знае какво за вас.

— Благодаря за всичко, което успяхте да направите. Знам, че е трудно да отделите хора, които да работят по такава задача.

— Инспектор Пири, според мен някой е бил убит в тази вила. Третираме случая като вероятно разследване на убийство. Опитваме се да ви помогнем в процеса на работата си, но повече ни интересува онова, което според нас се е случило там преди три месеца, отколкото събитията във вашата страна отпреди двайсет и две години. Търсим усилено тези хора. А утре ще закараме там кучета следотърсачи, както и радарни детектори, за да проверим дали няма да намерим заровен труп. Ще бъде трудно, защото местността е гориста, но трябва да опитаме. Така че, нали разбирате, нещата не опират само до отделяне на хора.

— Разбира се. Не съм искала да намекна, че не се отнасяте достатъчно сериозно към случая. Можете да ми вярвате, наясно съм с положението ви.

— Открихме и още нещо. Не знам дали това има някакво значение за вас, но тук е идвала някаква английска журналистка, разпитвала хората.

За момент Карен се озадачи. Никой не беше съобщавал нищо на медиите. Откъде се е взела тази журналистка, която е душила наоколо? После внезапно й дойде просветление.

— Бел Ричмънд — каза тя.

— Анабел — каза Ди Стефано. — Беше отседнала в една ферма горе в хълмовете. Заминала е днес следобед, вечерта се прибира в Англия. Съседите казват, че я интересували хората от „Бур Ест“. Едно момче казало на двама от моите хора, че се интересувала и от двама приятели на Матиас, някакъв английски художник и сина му. Но не знам нищо повече — не разполагам нито с имена, нито със снимки. Може би вие бихте могли да поговорите с нея? Може хората в Босколата да са решили, че предпочитат да разговарят с журналист, отколкото с ченге, вие какво мислите?

— Колкото и да е тъжно, мисля, че сте прав — отвърна Карен с горчивина. Размениха обичайните учтивости и празни обещания да си гостуват, после разговорът приключи. Карен смачка един лист на топка и го подхвърли към Фил. — Ще повярваш ли?

— Моля? — Той я изгледа стреснато. — В какво да повярвам?

— Шибаната Бел Ричмънд — каза Карен. — Тя за какво се има? За служител от частната полиция на Броуди Грант?

— Какво е направила?

Фил протегна ръце над главата си и изпъшка, изправяйки гръб.

— Била е до днес в Италия. — Карен ритна кошчето си за боклук. — Шибана, нагла кучка. Отишла там, говорила със съседите — съседите, които не са склонни да разговарят с полицията, защото всички са с някакви непоправими леви убеждения. Боже господи!

— Чакай малко — каза Фил. — Това може би трябва да ни радва? Искам да кажа, че имаме някой, който върши черната работа, макар това да не са колегите ни от Италия?

— Би ли дошъл да провериш мейла ми, за да ми покажеш къде има съобщение от Бел Ричмънд, в което ни съобщава какво е открила в проклетата Тоскана? Може би ще поровиш в подноса с входящата поща и ще ми покажеш пратения от нея факс с цялата информация, която е успяла да събере там? А може би съм забравила как да си прослушвам гласовата поща? Фил, тя може да е открила какво ли не. Но ние не сме тези, с които го споделя.

От летището на Единбург до замъка Ротесуел

Бел наблюдаваше въртенето на празната лента за багаж, неспособна да мисли от изтощение. Първо шофирането до летището на Флоренция, загадъчно скрито някъде в предградията, после потискащото пътуване с прехвърляне през „Шарл дьо Гол“, летище, несъмнено проектирано от някой съвременен маркиз дьо Сад, а сега й предстоеше да измине още доста мили, преди най-сетне да може да си легне да спи. И дори нямаше да може да спи в собственото си легло. Най-сетне започнаха да се появяват куфари и сакове. При първата обиколка нейният куфар не се появи, което не вещаеше нищо добро. Тя тъкмо се канеше да вдигне скандал на гишето на служба рекламации, когато куфарът й най-сетне се дотътри с една откъртена ключалка. В сърцето си Бел съзнаваше, че Сюзън Чарлсън няма нищо общо с тези несгоди, но беше приятно да имаш на кого да прехвърлиш вината, макар и неоснователно. Господи, дано тя бе пратила някой да я посрещне!