Вал Макдърмид - Далечно ехо

Сълзи се стичаха по бузите му, но на него му бе все едно. Не беше единственият човек в залата, който плачеше, а и отдалечеността от дома му помагаше да отхвърли обичайната си емоционална сдържаност. До него стърчеше Уиърд, който в съвършено скроеното си, пищно расо се набиваше на очи доста повече от хомосексуалистите в тълпата. Разбира се, Уиърд не плачеше, но устните му се движеха непрестанно. Алекс предполагаше, че това е израз на набожност, а не на психическо заболяване, защото ръката на Уиърд постоянно се стрелкаше към смехотворно пищния позлатен кръст, който висеше на гърдите му. Когато го видя за първи път на летище „Сий Так“, Алекс едва не се разсмя на глас. Уиърд се насочи уверено към него и пусна куфара си на земята, за да притисне приятеля си в крайно театрална прегръдка. Алекс забеляза колко гладка бе кожата на лицето му и предположи, че това се дължи на пластичната хирургия.

— Добре направи, че дойде — каза той и поведе Уиърд към колата, която бе наел същата сутрин.

— Зиги беше най-старият ми приятел — заедно с теб и Мондо. Знам, всеки тръгна по различен път, но никой не може да ни отнеме старото приятелство. Дори сегашния си живот дължа донякъде на приятелството ни. Какъв християнин ще съм, ако пренебрегна тази истина?

Алекс не можеше да разбере защо всичко, което говореше Уиърд, звучеше като публично изявление. Когато говореше, сякаш се обръщаше към невидима аудитория, която следеше думите му. През изминалите двайсет години се бяха виждали само няколко пъти, но всеки път беше същото. Още първия път, когато му отидоха на гости в малкото градче в Джорджия, където бе свещеник, Лин го бе кръстила „медийния угодник“ — и прякорът беше подходящ до ден-днешен.

— А как е Лин? — попита Уиърд, докато се наместваше на седалката до Алекс и оглаждаше гънките на идеално скроения си костюм, който дискретно намекваше за професията му.

— Бременна в седмия месец и просто цъфти — отвърна Алекс.

— Слава на бога! Знам колко много копнеехте и двамата това да се случи — лицето на Уиърд се озари от усмивка, която изглеждаше напълно искрена. Но като се има предвид колко време прекарваше пред камера по време на телевизионните си проповеди, при него бе трудно да се различи искреното от фалшивото. — Децата са благословение, за което трябва постоянно да благодарим на Бога. Моите пет са източник на най-хубавото, което се случва в живота ми. Любовта на човек към децата му е по-чиста и по-силна от всичко друго на този свят. Алекс, знам, че тази промяна в живота ти ще ти донесе само щастие.

— Благодаря, Уиърд.

Преподобният трепна.

— Тая няма да я бъде — прибегна той до фраза, обичайна за младежките им години. — Мисля, че вече не е подходящо да се обръщаш към мен с този прякор.

— Съжалявам. Старите привички не се изкореняват лесно. За мен ти винаги ще си останеш Уиърд.

— А теб някой да те е наричал напоследък „Гили“?

Алекс поклати глава.

— Прав си. Ще се постарая да не забравям, Том.

— Ще съм ти благодарен, Алекс. А ако решите да кръстите детето, с радост бих ръководил кръщението.

— Надали ще го кръстим. Предпочитаме да му оставим правото на свободен избор един ден.

Уиърд изду устни.

— Разбира се, решението си е ваше.

Подтекстът беше ясен. „Щом искате, лишете детето си от надеждата за спасение“. Уиърд се загледа през прозореца на колата.

— Къде отиваме?

— Пол запази стая и за теб в мотела, където сме отседнали ние двамата.

— Това близо ли е до мястото на пожара?

— На десетина минути от там е. Защо?

— Бих искал да отида първо там.

— Защо?

— Искам да прочета молитва.

Алекс въздъхна шумно.

— Така да бъде. Но има нещо, за което трябва да те предупредя. Полицията е на мнение, че става дума за палеж.

Уиърд сведе глава с мрачно изражение.

— Точно от това се опасявах.

— Така ли? Откъде ти е дошло на ума?

— Пътят, който избра Зиги, криеше опасности. Кой знае какъв човек може да е допуснал в дома си? Кой знае чия заблудена душа е докарал до крайност?

Алекс блъсна с юмрук по волана.

— Дявол да го вземе, Уиърд. Мислех, че в Библията пише: „Не съдете, ако не искате да бъдете съдени“. За какъв, по дяволите, се имаш, та приказваш такива глупости? Най-добре е отсега да си избиеш от главата всички измишльотини, които си съчинил за начина на живот, който водеше Зиги. Двамата с Пол бяха моногамни. През изминалите десет години нито един от двамата не е имал странични сексуални контакти.