Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Какво ще кажеш, да се видим в бара след половин час?

Алекс сложи на закачалка официалния костюм и ризата, които беше донесъл за погребението, но не извади другите си дрехи. По време на полета беше направил доста скици, затова сега откъсна тази, която му беше харесала най-много, и я закрепи на огледалото. От листа го гледаше Зиги, в три четвърти профил присвил очи в познатата си иронична усмивка. Алекс си каза с тъга, че е успял да постигне добра прилика за рисунка по памет. Погледна часовника си — у дома беше почти полунощ. Но Лин не би се притеснила от късния час. Той набра номера.

Краткият им разговор успя да облекчи донякъде мъката, която се бе надигнала като вълна и заплашваше да го погълне. Алекс напълни умивалника със студена вода и наплиска лицето си. После, малко поосвежен, се упъти към бара. Коледната украса и царящото празнично настроение бяха в гротескно несъответствие с мъката му. От колоните се лееха сладникави звуци и Алекс бе обзет от желанието да ги покрие с нещо, за да ги заглуши, както навремето, при погребалните процесии, са увивали в парцали копитата на конете, теглещи екипажите. Откри Пол, седнал в едно сепаре пред бутилка бира. Направи знак на бармана да му донесе същото и седна срещу Пол. Едва сега го огледа по внимателно и забеляза явните признаци на тъга и стрес. Светлокестенявата му коса беше немита и несресана, сините му очи бяха подпухнали и гледаха уморено. Лявата му буза беше недоизбръсната, нещо крайно нетипично за спретнат човек като него, който държеше на външността си.

— Току-що говорих с Лин — каза Алекс. — Питаше ме как си.

— Лин е добросърдечна жена — отвърна Пол. — Имам чувството, че едва миналата година я опознах по-отблизо. Като че ли бременността й придаде по-голяма непринуденост.

— Знам какво имаш предвид. Опасявах се, че по време на бременността ще е като парализирана от постоянни страхове. А тя е съвсем спокойна.

Барманът донесе бирата на Алекс и Пол вдигна чашата си.

— Да пием за бъдещето — каза той. — Точно сега не мога да повярвам, че то ще ми предложи кой знае какво, но Зиги би ме упрекнал, ако се опитам да живея с миналото.

— За бъдещето тогава — повтори Алекс. Отпи от бирата и попита: — Как се справяш?

Пол поклати глава.

— Като че ли още не съм осъзнал истински какво се е случило. Имаше да се вършат толкова много неща — да се уведомяват близки и познати, да организирам погребението и какво ли не още. Което ми напомни, че трябва да ти кажа нещо. Вашият приятел Том, онзи, когото наричахте Уиърд, нали се сещаш? Той пристига утре.

Алекс посрещна новината със смесени чувства. Част от него имаше нужда от връзката с миналото, която присъствието на Уиърд щеше да осигури. От друга страна, той не бе в състояние да отхвърли изцяло неясните съмнения, които таеше още от нощта, в която загина Роузи Дъф. И накрая, безпокоеше се, че Уиърд като нищо щеше да предизвика неприятности с непреклонната си ненавист към хомосексуализма.

— Да няма намерение да държи проповед на погребението?

— Не, церемонията няма да е религиозна. Но всеки от приятелите на Зиги ще има възможност да каже по няколко думи за него. Ако Том иска да каже нещо, защо не.

Алекс изпъшка.

— Нали ти е известно, че е отчаян фанатик и проповедите му са изпълнени с предупреждения за вечното проклятие и адския огън?

Пол се усмихна кисело.

— Няма да е зле да внимава какво приказва. Линчът не е типичен само за южните щати.

— Ще поговоря с него преди погребението — каза Алекс, съзнавайки, че може да отклони Уиърд от намеренията му толкова, колкото би могъл да спре влак, ако препречи сух клон на пътя му.

Двамата продължиха да пият в мълчание. След малко Пол се покашля и каза:

— Знаеш ли, Алекс, трябва да ти кажа нещо във връзка с пожара.

Алекс го погледна озадачено.

— Във връзка с пожара ли?

Пол потри с пръсти челото си.

— Пожарът не е бил нещастна случайност, Алекс. Бил е умишлено предизвикан.

— Сигурно ли е това?

Пол въздъхна.

— От момента, в който пепелта поизстина, мястото на пожара е пълно със специалисти по умишлени палежи.

— Но това е страшно! Кой би причинил такова нещо на Зиги?

— Алекс, според ченгетата аз съм главният заподозрян.

— Що за налудничава идея, та ти обичаше Зиги!

— Излиза, че именно затова им се виждам съмнителен. Първият заподозрян е съпругът или партньорът, нали? — отвърна сухо Пол.

Алекс поклати глава.

— Никой, който ви е познавал и двамата, не би допуснал дори за миг такова нещо.