Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Само че ченгетата не познават нито Зиги, нито мен отпреди. И колкото и да се опитват да го прикриват, повечето споделят ненавистта на вашия приятел Том към хомосексуалистите — той отпи глътка бира, сякаш за да отмие лошия вкус от устата си. — Вчера ме разпитваха почти цял ден.

— Нищо не разбирам. Ти си бил на стотици мили от тук. Как би могъл да запалиш къщата, след като си бил в Калифорния, когато е избухнал пожарът?

— Нали си спомняш разпределението на къщата? — Алекс кимна и Пол продължи. — Казват, че огънят тръгнал от мазето, където е резервоарът на парното. Според специалиста от пожарната по всичко личало, че някой бил струпал кутии с боя и един бидон с бензин близо до резервоара, а около тях нахвърлял хартия и дървесни отпадъци. Разбира се, ние не сме правили нищо подобно. Освен това са открили остатъци от нещо, което им прилича на запалителна бомба. Казват, че устройството било всъщност съвсем просто.

— Но не е ли било унищожено от огъня?

— Нали са специалисти по палежи, бива ги да възстановяват развоя на пожара. Съдят по откритите останки на затворена кутия от боя. Към капака на кутията, от вътрешната страна, е имало прикрепен електронен таймер, намерили са част от него. Според тях в кутията е имало петрол или някакво друго гориво, което би ускорило развоя на събитията. Нещо, което отделя леснозапалими изпарения. Така че по-голямата част от празното пространство в кутията се е било изпълнило с въпросните изпарения. Когато таймерът се задействал, искрата запалила изпаренията, кутията експлодирала и горящият петрол се е излял върху останалите леснозапалими материали. Тъй като къщата беше дървена, е пламнала като факла — спокойният му до този момент глас трепна и Пол прехапа устни. — Зиги не е имал никакъв шанс за спасение.

— И те мислят, че ти си направил всичко това? — Алекс още не можеше да повярва, но същевременно започваше да изпитва още по-дълбоко съчувствие към Пол. Тъкмо той беше напълно наясно с последиците от неоснователни подозрения, знаеше и каква цена плаща човекът, към когото са насочени.

— Не разполагат с други заподозрени. Зиги не беше от хората, които лесно си създават врагове. При това ми е завещал всичко. На всичкото отгоре съм и физик по професия.

— Което означава, че само ти знаеш как се прави запалителна бомба?!

— Според тях така излиза. От една страна е трудно да им се обясни с какво точно се занимавам, но от друга те явно разсъждават така: „Щом е учен, сигурно знае как да хвърли някого във въздуха“. Ако положението не беше толкова трагично, щеше да е смешно.

Алекс направи знак на бармана да донесе още бира.

— Значи те мислят, че си поставил бомбата и си заминал за Калифорния да четеш лекция?

— Такъв очевидно е пътят на разсъжденията им. Мислех си, че след като съм отсъствал три денонощия, би трябвало да имам алиби, но излиза, че не е така. Специалистът по палежи обяснил на адвоката ми, че този таймер е можел да бъде настроен да се задейства и една седмица предварително. Така че все още съм заподозрян.

— Такава постъпка нямаше ли да бъде крайно рискована? Искам да кажа, Зиги би могъл да слезе в мазето и да види устройството.

— Ние и двамата не слизахме почти никога там през зимата. Държахме долу все неща, които използвахме през лятото — лодките, платната, градинската мебел. Ските ни стояха в гаража. Което още повече утежнява положението ми. Как би могъл външен човек да знае, че е напълно безопасно да инсталира запалителното устройство доста по-рано?

Алекс махна пренебрежително с ръка.

— Че колко хора слизат редовно зимно време в мазетата си? Нали мокрото помещение на къщата не е било там? И трудно ли е било за външен човек да се промъкне в мазето?

— Не особено — отвърна Пол. — Мазето не беше свързано с алармената инсталация, защото човекът, който поддържа градината ни през лятото, трябваше да може да влиза и излиза оттам. Така не се налагаше да му казваме кода на алармата. Струва ми се, че ако някой си е поставил за цел да влезе в мазето, не е срещнал особени затруднения.

— Разбира се, доказателствата за нахлуване с взлом са били унищожени от пожара — въздъхна Алекс.

— Сам виждаш, всичко е против мен.

— Това са глупости. Както вече казах, всеки, който те познава, знае, че не би причинил на Зиги и най-дребната неприятност, камо ли пък да го убиеш.

Усмивката на Пол бе толкова слаба, че мустаците му едва помръднаха.

— Благодаря ти, че ми вярваш Алекс. Смятам дори да не се унижавам, отхвърляйки обвиненията. Но исках ти да знаеш какво се говори. Защото разбираш колко е ужасно да те подозират в престъпление, с което нямаш нищо общо.