Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Благодаря, сър.

— Да забравим чинопочитанието, Робин. Поне тази вечер, какво ще кажеш? — Лоусън отпи дълбока глътка от бирата. — Честно казано, зарадвах се, когато те видях. Щеше ми се да пийна някъде, а не обичам да пия сам — той погледна замислено Робин. — Знаеш ли какъв ден е днес?

Робин внезапно застана нащрек и отвърна предпазливо:

— Шестнайсети декември.

— Нямам предвид това и ми се струва, че ме разбираш.

Робин взе уискито и го изпи на един дъх.

— Днес се навършват двайсет и пет години от смъртта на Роузи Дъф. Това ли очаквахте да кажа?

— Знаех си, че не си забравил.

И двамата не знаеха как, да продължат разговора, затова известно време пиха в неловко мълчание.

— Как се справя Карен засега? — попита Робин.

— Очаквах да знаеш по-добре от мен отговора. Шефът винаги научава последен, нали така?

Робин се усмихна кисело.

— Не и в този случай. Карен почти не се явява в офиса. Имам чувството, че не излиза от склада за веществени доказателства. А пък ако се появи, аз съм последният човек, когото би заговорила. Както всички останали, и Карен се смущава да говори с мен за големия провал на Барни — той допи бирата и стана. — Още веднъж същото?

Лоусън кимна. Когато Робин се върна с напитките, той попита:

— Така ли приемаш случая? Като големия провал на Барни?

Робин тръсна нетърпеливо глава.

— Така го приемаше самият той. Помня онази Коледа — никога преди не го бях виждал в такова състояние. Постоянно се самобичуваше. Беше убеден, че той е виновен, задето няма арести. Имаше чувството, че пропуска нещо очевидно, нещо решаващо за следствието. Тази мисъл го гризеше постоянно.

— Помня, че приемаше много лично нещата около този случай.

— И още как — Робин се беше вторачил в чашата с уиски. — Исках да му помогна. Всъщност аз постъпих в полицията единствено защото боготворях Барни. Исках да бъда като него. Помолих да ме преместят в Сейнт Андрюз, за да бъда в неговия екип. Но той не се съгласи — Робин въздъхна. — Не мога да се отърва от мисълта, че ако бях там, може би…

— Ти не би могъл да го спасиш, Робин — каза Лоусън.

Робин изпи и второто уиски на един дъх.

— Знам. Но не преставам да си задавам въпроси.

Лоусън кимна.

— Барни беше ченге от класа. Трудно се следва такъв пример. А като си помисля как загина, ми причернява. Продължавам да мисля, че на времето трябваше да повдигнем обвинение срещу Дейви Кър.

Робин го изгледа озадачено.

— И в какво щяхте да го обвините? Опитът за самоубийство не се счита за престъпление.

Лоусън започна учудено:

— Но… — изведнъж се прекъсна и после продължи с друг тон. — Така е, Робин. Какви глупости ми минават през ума! Забрави това, което казах.

Робин се приведе напред.

— Кажете това, което имахте намерение да ми кажете първоначално.

— Не, нямах предвид нищо. Наистина — Лоусън отпи от уискито, за да прикрие смущението си, но се задави, започна да кашля и уискито протече по брадичката му.

— Щяхте да кажете нещо във връзка със смъртта на Барни — погледът на Робин приковаваше Лоусън на мястото му.

Той избърса уста и въздъхна.

— Мислех, че знаеш.

— Какво да знам?

— Че трябваше да обвиним Дейви Кър в предумишлено убийство, ето какво.

Робин се намръщи.

— Никой съд не би приел такова обвинение. Кър дори не е искал да скочи, паднал е случайно. Не е имал намерение да се самоубива, а само да привлече внимание.

Лоусън доби смутен вид. Бутна стола си назад, стана и каза:

— Няма да е зле да пийнеш още едно.

Този път уискито, което донесе, беше двойно. Седна и вдигна очи към Робин.

— Господи — въздъхна тихо Лоусън. — Бях решил никога да не говоря по този въпрос, но бях убеден, че ти знаеш.

— Продължавам да не разбирам за какво говорите — каза Робин с напрегнато изражение. — Но мисля, че имам право на някакво обяснение.

— Когато дърпахме въжето, за да ги изтеглим на брега — поде Лоусън, — аз бях най-отпред. Точно когато вече ги извадихме над водата и висяха на ръба на скалата, Кър се паникьоса, ритна Барни и той падна обратно.

Робин се смръщи и впери невярващо поглед в него.

— Искате да кажете, че Кър го е бутнал обратно във водата, за да спаси собствената си кожа? — попита той объркано. — Как е възможно да научавам това едва сега?

Лоусън сви рамене.

— И аз не знам. Когато разказах на шефа на полицията какво съм видял, той беше потресен. Но после каза, че нямало смисъл да се занимаваме с това — все едно, от прокуратурата ще откажат да възбудят дело, щели да настояват, че при тези условия не е било възможно да виждам ясно, и че се опитваме да прокараме личното си отмъщение, задето Барни загина, докато спасяваше Кър. Щели дори да изтъкнат, че се опитваме да скърпим това обвинение в предумишлено убийство, защото Барни не успя да намери доказателства срещу Кър и приятелите му по случая Роузи Дъф. Затова решихме да не повдигаме въпроса.