Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Укриването на доказателства може да бъде счетено за възпрепятстване на работата на полицията, а това е престъпление — заяви Лоусън. Нямаше намерение да се примирява с наглото поведение на Брайън Дъф.

— Не разбирам за какво говорите. Но мога да ви кажа, че не съм се провинил в нищо пред закона през изминалите двайсет години. Нямате никакво право да се появявате тук и да сипете обвинения.

— Говоря за неща, случили се преди повече от двайсет години, Брайън. Става дума за убийството на сестра ти.

Брайън Дъф не трепна.

— Научих, че имате намерение да се оттеглите в ореол от слава, и сте събрали хора да поправят някогашните ви провали.

— Надали може да се говори за мои провали — по онова време бях обикновен патрулен полицай. Мога ли да вляза, или ще си говорим тук, за да ни гледат съседите ви?

Дъф сви рамене.

— Нямам какво да крия. Не виждам защо да не влезете.

Отвътре къщата беше преобразена изцяло. Дневната не беше претрупана, бе издържана цялата в пастелни тонове и явно обзаведена от човек с вкус.

— Не познавам жена ви — отбеляза Лоусън, следвайки Дъф, който го въведе в модерно обзаведена кухня, допълнително разширена от достроената зимна градина.

— Няма и да имате възможност да се запознаете. Очаквам я да си дойде след повече от час. — Дъф отвори хладилника и извади една бира. Отвори я и се облегна на печката. — Е, за какво укриване на доказателства ставаше дума?

Видимо цялото му внимание беше съсредоточено в бирата, но Лоусън знаеше, че Дъф е нащрек като котка в чужда градина.

— Никой от вас не спомена, че Роузи е имала син — каза Лоусън.

Резките му думи не предизвикаха никаква видима реакция.

— Вероятно защото то не би могло да има нищо общо с убийството — каза Дъф и размърда неспокойно рамене.

— Не мислите ли, че е било редно ние да преценим това?

— Не. Това е семейна работа. При това се бе случило преди години. Момчето, с което Роузи излизаше тогава, дори не живееше вече тук. И никой извън семейството не беше чувал за детето. Каква връзка би могло да има то със смъртта й? Не искахме да опетняваме паметта й, а точно това щеше да се случи, ако вие се бяхте добрали до тези сведения. Щяхте да представите нещата така, че тя да изглежда като някаква уличница, за да казват хората „каквото търсила, намерила“. Щяхте да сте готови на всичко, само и само да отклоните вниманието от факта, че не успяхте да си свършите работата.

— Това не е вярно, Брайън.

— Напротив, така е. Щеше да има „изтичане на информация“ и всичко щеше да стигне до вестниците. А журналистите щяха да представят Роузи като селската курва. Тя не беше такава и вие го знаете.

Лоусън се съгласи и добави с лека гримаса:

— Знам, но все пак беше редно да ни кажете. Не е изключено този факт да се отрази по някакъв начин на разследването.

— Само щяхте да си губите времето на вятъра — Дъф отпи дълбока глътка и попита: — Как успяхте да научите след толкова време?

— Синът на Роузи явно има по-развито гражданско съзнание от вас. Прочел статията за подновяването на следствията и ни се обади.

Този път успя да предизвика реакция. Дъф се канеше отново да отпие от бирата, но бутилката замръзна на половин път към устата му. Той я остави рязко на плота и изруга:

— Да му се не види! И сега какво?

— Той е успял да открие жената, която била управителка на приюта, в който Роузи е отишла да роди. От нея научил за убийството. И сега иска да открием убиеца на майка му не по-малко, отколкото го искате вие.

Дъф поклати глава.

— Много се съмнявам. Той знае ли къде живеем ние с Колин?

— Знае вашия адрес. Знае също, че Колин има къща в Кингсбарнс, но че през повечето време работи на петролна сонда в Персийския залив. Твърди, че открил данните ви в гражданския регистър. Вероятно е така. Не виждам причини да лъже. Предупредих го, че надали държите да се запознаете с него.

— Поне в това отношение сте прав. Може би, ако бяхте успели да намерите убиеца на Роузи, нещата щяха да са по-различни. Но аз поне не искам нищо да ми напомня за онази част от живота й — той потри очи с опакото на дланта си. — Е, ще успеете ли най-сетне да притиснете онези шибани студентчета към стената?

Лоусън прехвърли тежестта на тялото на другия си крак.

— Никой не може да каже дали са били те, Брайън. Лично аз винаги съм вярвал, че е бил някой непознат.

— Не почвайте пак с тези дивотии. Отлично знаете, че те бяха заподозрени. Редно е да ги проверите отново.

— Правим всичко по силите си, но нямаме особени надежди за успех.