Вал Макдърмид - Далечно ехо

Лоусън вдигна поглед. Макфадън бе стиснал силно подлакътниците на креслото, в което седеше, кокалчетата на пръстите му бяха побелели и се очертаваха рязко под кожата.

— Ливингстоун Хауз, Салайн? — прочете той с въпросителен тон.

— Вътре всичко е обяснено. Било е приют, поддържан от църквата в Шотландия, там давали подслон на млади неомъжени жени, които чакат дете. Сега е превърнато в дом за сираци, но по онова време изпращали там бременни неомъжени жени, за да скрият позора им от съседите. Успях да се свържа с някогашната управителка на приюта, Ина Драйбърг. Прехвърлила е седемдесетте, но умът й е бистър, напълно незасегнат от възрастта. Учудих се, че тя веднага прояви желание да говори. Бях очаквал да има някакви задръжки. Но според нея ставало дума за толкова отдавнашни неща, че сега вече истината не можела да навреди никому. Каквото било, било — очевидно такава е нейната философия.

— И какво ви разказа тя? — Лоусън се приведе напред, сякаш да изтръгне по-бързо от Макфадън тайната, която по някакво чудо бе останала скрита, въпреки упоритото и съзнателно водене на следствието.

Младият мъж видимо се поотпусна, след като се увери, че събеседникът му приема сериозно думите му.

— Роузи забременяла, когато била на петнайсет години. Събрала смелост и казала на майка си, когато била още в третия месец и бременността й не личала. Майка й веднага предприела необходимото. Отишла при местния свещеник и той я свързал с управата на Ливингстоун Хауз. Още на другия ден госпожа Дъф отишла да поговори с госпожа Драйбърг. Управителката се съгласила да приеме Роузи и предложила на госпожа Дъф да обясни на съседите, че Роузи е отишла при някаква тяхна близка, която е претърпяла операция и има нужда някой да й помага при гледането на децата, докато се възстанови. В края на същата седмица Роузи напуснала Страткинес и отишла в Салайн, където прекарала останалите месеци от бременността си под крилото на госпожа Драйбърг — Макфадън преглътна с усилие. — Тя не ме е взела на ръце нито веднъж; дори не ме е виждала. Дали й само една моя снимка — това било всичко. Тогава процедурата била по-различна. Още в деня на раждането ми съм бил отнесен от приюта и предаден на осиновителите ми. А след няколко дни Роузи се върнала в Страткинес и по нищо не личало, че се е случило нещо необичайно. Госпожа Драйбърг каза, че след това изобщо не била чувала името й до деня, когато по телевизията съобщили, че е убита.

Той си пое рязко дъх.

— Тогава разбрах, че майка ми е мъртва от двайсет и пет години. Че е била убита и убиецът й така и не бил открит. Не знаех как да постъпя. Имах желание да се свържа с останалите си близки. Успях да установя, че баба ми и дядо ми са починали, но доколкото разбирам, имам двама вуйчовци.

— Не сте ли се свързали с тях все още?

— Не съм решил как да постъпя. После видях във вестника статията за възобновяването на следствията по неразкрити убийства, и си помислих, че първо ще е по-добре да поговоря с вас.

Лоусън сведе очи към пода.

— Струва ми се, че за вас ще е по-добре да не се свързвате с вуйчовците си — освен ако не са се променили много, откакто ги видях за последен път. — Той забеляза, че Мафадън го гледа, и вдигна глава. — Брайън и Колин пазеха ревниво Роузи, а освен това лесно налитаха на бой. Опасявам се, че биха приели вашите разкрития като опетняване на паметта й. Някак не ми се вярва, че би се стигнало до щастлива семейна среща.

— Надявах се, нали разбирате… че ще ме приемат като част от Роузи, като жив спомен за сестра им.

— Не бих разчитал на това — каза категорично Лоусън.

Макфадън доби упорито изражение. Явно все още не беше убеден.

— Но ако тези сведения подпомогнат следствието? Тогава може би ще приемат нещата по друг начин? Сигурен съм, че искат убиецът й най-сетне да бъде заловен.

Лоусън сви рамене.

— Честно казано, не виждам как вашето разкритие би помогнало на следствието. Роден сте почти четири години преди майка ви да бъде убита.

— Ами ако е продължавала да се среща с баща ми? Ако това има някаква връзка със смъртта й?

— Не можахме да открием никакви доказателства за съществуването на постоянна връзка в миналото на Роузи Дъф. Сменила беше няколко приятели в годината преди смъртта си, но нито една от връзките не е била особено сериозна. От друга страна, били са достатъчно на брой, за да изключват вероятността по същото време да е съществувал още някой.

— Ами ако той е бил заминал и после се е върнал? Четох статиите във вестниците от времето на убийството — там се споменава, че тя е излизала с някакъв човек, чиято самоличност така и не е била установена. Може пък баща ми да се е бил върнал, и тя да е криела от родителите си, че отново се вижда с човека, от когото е забременяла навремето — каза Макфадън настоятелно.