Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Съжалявам, момчета, не става. Ако искате да отидете там сами, ще се обадя да ви пуснат. Но не мога да ви позволя да объркате спасителните операции.

И той излезе.

Щом вратата се затвори зад него, Мондо се обърна към Алекс.

— Какво те прихвана? Защо ни каза да мълчим? И какви са тези истории със „Сейнт Мери“?

Алекс отклони поглед. После каза:

— Зиги е хомосексуален.

Уиърд го изгледа стреснато.

— Не, не е възможно! Как би могъл да бъде? Ние сме най-близките му приятели, трябваше да знаем.

— Аз знам — каза Алекс. — Каза ми още преди две години.

— Прекрасно — отбеляза Мондо. — Благодаря, че сподели с нас, Гили. На ви сега „Един за всички, всички за един“. Не бяхме достойни да бъдем уведомени, така ли? Ти можеш да знаеш, а ние нямаме право да сме наясно, че така нареченият ни приятел е педал.

Алекс срещна погледа му.

— Е, съдейки по твоята спокойна и толерантна реакция, бих казал, че Зиги е бил съвсем прав, като е решил да не ти казва.

— Нещо не си разбрал — упорстваше Уиърд. — Зиги не е педал. Той е нормален. Педалите са болни хора — те са отвратителни! Зиги не е такъв!

Внезапно на Алекс му дойде до гуша. Той избухваше рядко, но стигнеше ли се дотам, гледката беше незабравима. Лицето му пламна и той блъсна стената с разперена длан.

— Я да млъквате и двамата! Карате ме да се срамувам, че съм ви приятел! Да не съм чул нито една тъпанарска дума повече! Зиги се грижи за нас тримата вече в продължение на почти десет години. Винаги ни е бил приятел, винаги ни е помагал, никога не ни е изоставял в беда. Какво ме интересува дали си пада по мъже или по жени? Пет пари не давам. Това не означава, че той си пада по мен или по вас — аз да не би да искам да чукам всичко живо, което има цици! Това не означава, че трябва да се пазите от него, когато влизате в банята, да ви се не види! Той си е същият, какъвто е бил винаги. И аз продължавам да го обичам като брат. Бих му поверил и живота си, както би могъл да направи и всеки от вас. Ами ти — той мушна Уиърд с пръст в гърдите. — И ти се наричаш християнин! Как смееш да съдиш един човек, който струва десет пъти повече от теб и изпукалите ти богомолци? Не заслужавате да имате приятел като Зиги — той сграбчи якето си. — Аз отивам в замъка. И не желая да ви видя повече, докато не си съберете акъла.

Този път, когато тресна вратата, всички прозорци в къщата зазвънтяха.

Когато Зиги забеляза бледата светлинка, първоначално реши, че пак има халюцинации. От известно време ту изпадаше в унес, ту идваше на себе си, и в кратките моменти на просветление беше в състояние да разсъждава достатъчно ясно, за да знае, че изпада в хипотермия. Въпреки опитите му да не престава да се движи, летаргията се оказа жесток противник. От време на време се свличаше на пода в пристъп на бълнуване, и мислите му отлитаха в най-невероятни посоки. Веднъж му се стори, че баща му е с него и че разговарят за шансовете на „Райт Роувърс“ в първенството. Това вече си беше чист сюрреализъм.

Беше изгубил представа за времето. Но когато видя проблясъка на светлина, съобрази моментално какво трябва да направи. Изправи се и заподскача на място, крещейки с все сила:

— Помощ! Помощ! Аз съм тук, долу! Помогнете ми!

Първоначално не забеляза никаква реакция. После светлината стана изведнъж толкова силна, че очите го заболяха от нея и той вдигна длан пред лицето си.

— Има ли някой долу? — отекна нечий глас в шахтата и изпълни тясното пространство.

— Измъкнете ме от тук — изкрещя Зиги. — Моля ви, помогнете ми да изляза!

— Отивам да повикам помощ — разнесе се отново безтелесният глас. — Ако хвърля фенерчето, ще успеете ли да го хванете!

— Чакайте! — извика Зиги. Не вярваше, че ръцете му са възвърнали нормалната си сръчност. Освен това тежкото фенерче щеше да падне като куршум. Свали якето и пуловера си, сгъна ги и ги постави в средата на пода, точно там, където падаше светлината. После извика нагоре:

— Готово, пускайте!

Светлината затрепка и се заблъска в стените на шахтата, изписвайки странни шарки пред замъглените му очи. После от гърлото на шахтата излезе нещо като светлинна спирала и тежкото, облицовано с гума фенерче тупна меко върху коженото яке. Сълзи избликнаха от очите на Зиги — реакцията беше едновременно физиологична и емоционална. Сграбчи фенерчето и го притисна към гърдите си като талисман.

— Благодаря ви — захлипа той. — Благодаря ви, благодаря ви!

— Ще се върна колкото може по-бързо — отвърна човекът горе. Гласът му отслабна, докато се отдалечаваше.