Вал Макдърмид - Далечно ехо

Алекс му помогна да влезе в кухнята и включи чайника.

— Но нали си бил изпаднал в хипотермия?

— За много кратко време. Не се е стигнало до истинско измръзване или нещо подобно. Възстановиха нормалната ми телесна температура и сега всичко е наред. Нямам нищо счупено, само натъртвания. Не пикая кръв, бъбреците ми са наред. Предпочитам да страдам в собственото ми легло, вместо разни лекари и сестри да се заяждат с мен и да пускат тъпи шегички за медици, които не могат да се лекуват сами.

По стълбите се чуха стъпки. На прага застанаха Уиърд и Мондо с доста смутени физиономии.

— Хубаво е, че си отново тук — каза Уиърд.

— Така е — додаде Мондо. — Какво се случи всъщност?

— Те знаят, Зиги — намеси се Алекс.

— Ти ли им каза? — попита обвинително Зиги, но тонът му беше по-скоро уморен, отколкото гневен.

— Макленън ни каза — каза рязко Мондо. — Алекс просто потвърди.

— Е, добре — поде Зиги. — Не мисля, че Дъф и другите неандерталци са търсили точно мен. Предполагам, че са решили да поотупат някой и друг педал и просто се натъкнаха на мен при „Сейнт Мери“.

— Чукал си се в църква? — Уиърд беше явно ужасен.

— Това са руини на църква — уточни Алекс. — Не може да се каже, че е осветена земя.

Уиърд понечи да каже още нещо, но изражението на Алекс го накара да размисли.

— Чукал си се с някакъв непознат на открито, в този студ? — въпросът на Мондо беше пропит с отвращение и презрение.

Зиги го изгледа внимателно.

— Би ли предпочел да го доведа тук?

Мондо не отговори.

— Така и предполагах. Което не важи за постоянния поток от непознати жени, които водиш тук, без да се интересуваш от нашето мнение.

— Не е същото — каза Мондо и запристъпва от крак на крак.

— Защо?

— Ами като начало не е противозаконно.

— Благодаря за проявеното разбиране, Мондо — Зиги се изправи бавно и неуверено, като стар човек. — Отивам да си легна.

— Все още не си ни разказал какво се случи — обади се Уиърд, който винаги проявяваше усет за промените в атмосферата.

— Когато ме разпознаха, Дъф реши да ме накара да призная, че аз съм извършил убийството. Когато отказах, ме вързаха и ме спуснаха в Тясната тъмница. Нощта, която прекарах там, не беше една от най-приятните в живота ми. А сега моля да ме извините.

Мондо и Уиърд отстъпиха встрани и той мина покрай тях. Стълбите не бяха достатъчно широки, за да могат двама души да се изкачват редом, и Алекс не предложи да му помогне. Предполагаше, че така или иначе Зиги не би приел помощ, дори от него.

— Най-добре ще бъде вие двамата да си потърсите място при хора, чието присъствие не ви притеснява — каза Алекс и взе чантата и палтото си. — Отивам в библиотеката. Ще бъде много мило от ваша страна, ако сте се разкарали, когато се върна.

Две седмици изминаха в нещо като несигурно примирие. Уиърд прекарваше по-голямата част от времето в библиотеката или при евангелистите. С възстановяването на физическото си здраве Зиги си възвръщаше и обичайното хладнокръвие, но Алекс беше забелязал, че въпреки всичко приятелят му избягва да излиза след мръкване. Самият Алекс се беше съсредоточил върху учебните си занимания, но правеше всичко възможно да отделя време за Зиги, когато преценеше, че той се нуждае от компания. Отиде до Къркалди за един уикенд и заведе Лин в Единбург. Обядваха в един приятен малък италиански ресторант и после отидоха на кино. Когато се върнаха, тръгнаха от гарата на Къркалди пеш към дома й — пътят дотам беше не по-малко от три мили. Когато тръгнаха напряко през горичката, която отделяше имението Дъникиър от главния път, тя го дръпна в сенките и започна да го целува като за последен път. Когато тръгна обратно към къщи, Алекс си пееше на глас.

Колкото и да бе странно, човекът, който се оказа най-засегнат от последните събития, бе Мондо. Историята за преживелиците на Зиги се разпространи из университета със скоростта на светлината. Официалната версия пропускаше първата част на историята, така че поне никой не коментираше личния му живот. Но повечето студенти говореха за тях като за заподозрени в убийството, като че ли това, което бяха сторили със Зиги, бе до известна степен оправдано. Четиримата приятели бяха отхвърлени от обществото.

Приятелката на Мондо го напусна най-безцеремонно с обяснението, че държала на доброто си име. Оказа се доста трудно да й намери заместница. Момичетата избягваха погледа му, а ако заговореше някоя в кръчма или дискотека, тя обикновено бързаше да се измъкне.