Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Мондо, откога живеем заедно?

— От три години и половина — отвърна Мондо и извърна мъченически очи към тавана.

— А колко пъти Зиги не е нощувал тук?

— Отде да знам? Виж какво, Гили, в случай, че не си забелязал досега, аз самият често нощувам другаде. За разлика от теб имам интереси извън тези четири стени.

— Не съм някакъв монах, Мондо, но доколкото ми е известно, Зиги нито веднъж досега не е оставал да спи другаде. Тревожа се и защото съвсем наскоро братята Дъф пребиха Уиърд, а едва вчера аз самият имах доста неприятна среща с Кевъндиш и неговите хора. Ами ако се е сбил с някого? Ако се е озовал в болница?

— Ами ако е намерил кого да чука? Гили, говориш точно като майка ми!

— Затваряй си човката, Мондо!

Алекс грабна якето си от закачалката и тръгна към външната врата.

— Къде тръгна?

— Отивам да се обадя на Макленън. Ако и той ми каже, че говоря като майка му, млъквам. Ясно ли е?

И затвори с трясък вратата зад себе си. Тормозеше го и друго опасение, което предпочете да не споделя с Мондо. Ами ако Зиги е тръгнал да търси сексуални авантюри и са го арестували? Това би било истински кошмар.

Отиде в една от телефонните кабини до административната сграда и набра номера на полицията. За негово учудване го свързаха незабавно с Макленън.

— Обажда се Алекс Гилби, инспекторе — започна той. — Знам, че може би ви губя времето, но се безпокоя за Зиги Малкиевич. Не се прибра снощи, а такова нещо не се е случвало досега…

— И след неприятния случай с господин Маккий считате, че имате основание за тревога? — довърши Макленън.

— Именно.

— Във Файф Парк ли сте сега?

— Да.

— Стойте там, идвам веднага.

Алекс сам не знаеше дали да се радва или да се тревожи, задето инспекторът прие съвсем сериозно опасенията му. Върна се обратно и уведоми Мондо, че може да очаква посещение от полицията.

— Зиги ще ти е страшно благодарен, когато се появи с характерния израз на сексуално удовлетворение, изписан по физиономията му — отбеляза Мондо.

Уиърд се беше присъединил към тях, когато се появи Макленън. Той потри полека носа си, който още не бе заздравял напълно, и каза:

— Съгласен съм с Гили. Ако Зиги е пресякъл пътя на братята Дъф, нищо чудно да е в интензивното отделение.

Макленън накара Алекс да разкаже в подробности как беше протекла предната вечер.

— Значи нямате никаква представа къде може да е отишъл?

Алекс поклати глава.

— Изобщо не спомена, че има намерение да излиза.

Макленън изгледа замислено Алекс.

— Вие как мислите, приятелят ви има ли обичая да търси контакти край църквата „Сейнт Мери“?

— Какво, какво? — недоразбра Уиърд.

Мондо не му обърна внимание и се обърна вбесено към Макленън.

— Вие да не искате да изкарате приятеля ми швестер?

Уиърд все още не разбираше за какво става дума.

— Какъв швестер и каква „Сейнт Мери“?

Мондо се обърна ядосано към Уиърд и обясни:

— Там се срещат обратните. Ако някой педераст закъса, ходи там, забърсва първия, който му падне и после ходят да се чукат по тоалетните — той посочи с палец към Макленън. — А ченгето по някакви причини е решило, че Зиги е обратен.

— Млъквай, Мондо — каза Алекс. — По-късно ще поговорим за това.

Другите двама замълчаха, стреснати от авторитетния тон на Алекс и объркани от развоя на събитията.

Алекс се обърна към Макленън.

— Доколкото знам, понякога посещава едно заведение в Единбург, но не е споменавал нищо за подобни срещи тук, в Сейнт Андрюз. Мислите ли, че може да са го арестували?

— Проверих кои са новите арестанти, преди да тръгна насам. Не е попадал в ръцете на полицията — радиостанцията му запука и той излезе в антрето, за да разговаря. Откъслечни думи долитаха до кухнята.

— Замъкът… Да не се занасяте? Всъщност ми се струва, че дори знам кой може да бъде. Обадете се на пожарната. Ще се срещнем там.

Той се върна с угрижено изражение на лицето.

— Мисля, че може и да са го открили. Току-що един от екскурзоводите в замъка се е обадил в полицията. Имал обичая да прави обиколка на целия замък всяка сутрин, за да провери дали всичко е наред. Твърди, че имало човек в Тясната тъмница.

— Тясната тъмница? — повториха в хор и тримата.

— Изкопана е в скалата, под една от кулите, с тясно гърло като на бутилка. Влезеш ли вътре, няма излизане. Трябва да отида там и да видя какво става. Ще пратя някой да ви уведоми веднага щом се разбере кой е долу.

— Не. Ще дойдем с вас — настоя Алекс. — Ако е прекарал там нощта, заслужава да види приятелите си около себе си, когато го извадят.