Вал Макдърмид - Далечно ехо

Внезапно земята пропадна под краката му, той падна и се затъркаля, докато се блъсна в краката на Брайън и Дони. Те го обсипаха с ругатни, изправиха го рязко и го блъснаха така, че застана с лице към някаква стена. Постепенно започна да се ориентира. Стояха на пешеходната пътека, която минаваше покрай стената, опасала замъка — това не беше някакво средновековно укрепление, а обикновено средство за предпазване на руините от вандали и влюбени двойки. Да не бяха решили да влязат в замъка и да го обесят на крепостната стена?

— Какво търсим тук? — попита притеснено Дони. Явно не беше уверен, че има смелост да участва в това, което беше замислил Брайън.

— Кени, мини от другата страна на стената — каза Брайън.

Привикнал да се подчинява на Брайън, Кени послушно се закатери нагоре и изчезна от другата страна.

— Прехвърлям въжето, Кени — извика Брайън. — Хвани го от другата страна!

После се обърна към Дони.

— Трябва да го прехвърлим от другата страна. Както се хвърля греда.

— Ще си счупя врата! — обади се Зиги.

— Няма, ако внимаваш. Ще ти помогнем да се качиш догоре. Там ще се обърнеш така, че да си краката надолу и ще се пуснеш.

— Не мога!

Брайън сви рамене.

— Твоя работа. Ако искаш, падни с тавата надолу. Така или иначе ще те прехвърлим оттатък. Освен, разбира се, ако си решил да кажеш истината.

— Но аз ви казах истината! — извика отчаяно Зиги. — Трябва да ми вярвате!

Брайън поклати глава.

— Когато чуя истината, ще я разпозная. Готов ли си, Дони?

Зиги се опита да побегне, но го хванаха веднага. Притиснаха го с лице към стената, хванаха го за краката и го повдигнаха. Зиги вече не се дърпаше — отлично знаеше колко слабо защитен е гръбначният, стълб в основата на черепа и не му се искаше да остане парализиран цял живот. Озова се горе, увиснал на стената като чувал с картофи. Започна да се извърта бавно и безкрайно предпазливо, докато успя да прехвърли единия си крак. После повтори същото с другия крак. Болка пронизваше ръцете му от ожулените кокалчета чак до раменете.

— Давай, педерастче! — провикна се нетърпеливо Брайън.

Той се изкатери на свой ред и само за секунди се озова до Зиги и блъсна грубо крака му, така че той политна и падна. Докато падаше, усети, че панталонът му е мокър от собствената му урина. Приземи се тежко на краката си, коленете и глезените му поддадоха и той се строполи на земята, разплакан от болка и унижение. Брайън скочи и се озова до него.

— Добре се справи, Кени — каза той и взе края на въжето.

Дони се появи горе на стената и погледна към тях.

— Няма ли да ми кажеш какво смяташ да правиш? — попита той.

— И да проваля изненадата? В никакъв случай. — Брайън подръпна въжето. — Хайде, педерастче, време е за разходка.

Заизкачваха се по затревения хълм към останките от източната крепостна стена. Зиги се препъна и падна няколко пъти, но веднага го изправяха на крака. Минаха от другата страна и се озоваха в някогашния двор на замъка. Луната изплува иззад облак и обля всичко в призрачна светлина.

— Двамата с брат ми много обичахме да идваме тук, когато бяхме малки — каза Брайън и забави крачка, като че ли беше дошъл на разходка. — Този замък не е строен от някой крал, а от църквата. Известно ли ти е това, педерастче?

Зиги поклати глава.

— Никога не съм идвал тук.

— А трябваше — тук е страхотно. Първа и втора защитна стена — подземни коридори за миниране, едни от най-солидните укрепления на света — вървяха към северната част на замъка — от дясната им страна остана кулата с готварницата, отляво се падаше Морската кула. — Голяма работа е бил този замък — служел е и за резиденция, но е бил и крепост. — Той се обърна с лице към Зиги и продължи да върви заднешком. — А също така и затвор.

— Защо ми разказвате всичко това? — попита Зиги.

— Защото е интересно. Между другото, пречукали са тук един кардинал. Убили го, съблекли го гол и го провесили на крепостната стена. Това също не ти е известно, нали, педерастче?

— Не съм убил сестра ви — каза отново Зиги.

Междувременно бяха стигнали входа към Морската кула.

— Тук, на долния етаж, има две зали със сводести тавани — продължи невъзмутимо Брайън и ги поведе навътре. — В източната има нещо не по-малко интересно от подземните коридори за миниране. Знаете ли какво е то?

Зиги мълчеше. Затова пък Кени отговори на въпроса.

— Да нямаш намерение да го пуснеш в Тясната тъмница?

Брайън се ухили.

— Отлично, Кени. Справяш се блестящо — после бръкна в джоба си и извади запалка. — Дони, подай ми вестника.