Вал Макдърмид - Далечно ехо

А Макленън имаше чувството, че се върти в кръг, и се връщаше отново и отново към четиримата студенти. Алибитата им бяха толкова несигурни, че все едно не съществуваха. Гилби и Кър бяха харесвали момичето. Дороти, която беше работила заедно с Роузи в бара, бе подчертала това няколко пъти в показанията си.

— Онзи, големият, дето прилича на Райън О’Нийл, само че е чернокос, си падаше страхотно по Роузи — бе казала тя. Макленън си каза, че самият той не би описал така Гилби, но думите й бяха повече от ясни.

— А и другият, слабичкият, който прилича на единия от „Т. Рекс“ — продължи Дороти, — и той постоянно се увърташе около нея. Но пък тя хич не му цепеше басма — все казваше, че е прекалено влюбен в собствената си персона. Виж, за онзи, високия, разправяше, че не би се отказала да излезе с него, ако беше пет години по-голям.

Значи все пак съществуваше някакъв мотив, макар и доста неубедителен. Освен това те бяха разполагали с идеалната възможност да пренесат тялото на умиращото момиче. Това, че в лабораторията не бяха открити никакви следи. Не изключваше напълно възможността те да са ползвали лендроувъра тъкмо с тази цел. Ако са ползвали брезентово платнище или дори голямо парче плътен найлон, бе напълно възможно отникъде да не е изтекла кръв. А човекът, който бе убил Роузи, несъмнено бе разполагал с кола.

В противен случай трябваше да я е убил някой от почтените собственици на къщи на „Тринити Плейс“. Но за съжаление всички лица от мъжки пол на възраст от четиринайсет до седемдесет години, които живееха там, можеха да дадат съвсем точни описания на начина, по който бяха прекарали нощта на убийството. Били са или далеч от дома си, или са спали в леглата си, и в двата случая всички имаха непоклатими алибита. Позанимаха се по-подробно с двама ученици, но не откриха нищо, което да ги свързва с Роузи или с престъплението.

Това, което правеше Гилби по-малко съмнителен, бяха резултатите от лабораторните анализи. Спермата, която бяха открили по дрехите на Роузи, беше на човек, чиято кръвна група можеше да се открие и чрез анализ на другите телесни течности. Човекът, който бе изнасилил, а най-вероятно и убил момичето, имаше кръвна група 0. Кръвната група на Алекс Гилби беше АВ, следователно той не беше насилвал Роузи, освен ако не беше използвал презерватив. Затова пък Малкиевич, Кър и Маккий бяха с нулева кръвна група. Което означаваше, че поне на теория един от тях би могъл да бъде виновникът.

Всъщност Макленън не вярваше, че Кър би имал смелостта да извърши подобно нещо. Но за Маккий съвсем не беше изключено. Макленън беше чул за внезапното обръщане на младия човек към християнството. Според него това много напомняше на отчаяна постъпка, породена от чувство за вина. Случаят с Малкиевич беше по-различен. Макленън се натъкна на истината за сексуалната му ориентация съвсем случайно, но тъй като момчето беше очевидно влюбено в Гилби, може да е искало да се отърве от конкуренцията. Такава възможност също не можеше да се изключи.

Беше се замислил така дълбоко, че се стресна, когато осъзна, че службата е приключила и че хората вече са наставали. Изнасяха ковчега по централната пътека, предната му част беше на раменете на Колин и Брайън. Лицето на Брайън беше набраздено от сълзи, а Колин очевидно се въздържаше с последни усилия да не заплаче.

Макленън се озърна и кимна на колегите си в знак, че ще се срещнат отвън. Семейството на убитата щеше да потегли с кола към Западното гробище. Външни лица нямаше да присъстват на полагането на ковчега в гроба. Той се измъкна бързо, застана встрани и започна да оглежда хората, които излизаха от църквата и постепенно се разпръсваха. Не му се вярваше убиецът да е присъствал на погребението; това предположение беше прекалено банално, за да разчита на него. Колегите му от следствения отдел го наобиколиха, разговаряйки тихо.

Скрита зад ъгъла на църквата, Джанис Хог запали цигара. В края на краищата, днес беше почивният й ден, а имаше нужда от доза никотин след това мъчително преживяване. Беше дръпнала само няколко пъти от цигарата, когато се появи Джими Лоусън.

— Замириса ми на цигара — каза той. — Имаш ли нещо против да ти правя компания?

Той запали и се облегна на стената. Косата му падаше ниско над очите. Джанис си каза, че напоследък е отслабнал, но това му отиваше — хлътналите бузи подчертаваха скулите и линията на челюстта.

— Надявам се да не ми се наложи да преживея скоро още нещо подобно — каза Джими.