Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Струва ми се, че носът ти е счупен, синко — намеси се полицаят. Как му беше името — Мортън? Лоутън? Лоусън, да, Лоусън.

— Ще се оправя. Съквартирантът ми е лекар.

— Последния път, когато го видях, все още беше студент по медицина — отбеляза Лоусън.

— Ще ви откараме до вкъщи с патрулната кола — каза жената. — Аз съм полицай Хог, а това е полицай Лоусън. Джими, наглеждай го, моля те. Трябва да поговоря с тези кретени. Колин, Брайън — елате тук. Останалите да изчезват.

Джанис бе достатъчно съобразителна да не се отдалечава много от Лоусън, за да може той да се намеси, ако се наложеше.

С увиснала челюст, мътен поглед и потен от положеното усилие, Брайън се захили пиянски.

— Малко му беше. Нали знаете защо го направихме? Просто вършим вашата работа — защото вие сте просто една сбирщина безполезни идиоти, които не виждат по далече от собствения си нос.

— Млъквай, Брайън — сопна се Колин. Той не беше много по-трезвен от брат си, но винаги бе проявявал по-силен инстинкт за самосъхранение. — Вижте, съжаляваме за случилото се. Нали разбирате, за момент нещата излязоха от контрол.

— И още как — едва не сте го убили.

— Е, за разлика от нас той и приятелчетата му не са си оставили работата недовършена — намеси се Брайън с войнствен тон. Внезапно лицето му се сгърчи и по бузите му рукнаха горещи сълзи. — Роузи! Малката ми сестричка! Хората и на куче не биха причинили онова, което те са сторили с нея!

— Казах ти, че грешиш, Брайън. Те са свидетели, а не заподозрени — поде уморено Джанис. — Казах ти го още в нощта на убийството.

— Само вие, полицаите, си вярвате на тези приказки — възрази Брайън.

— Ще млъкнеш ли? — сопна се Колин. После се обърна към Джанис: — Ще ни арестувате ли?

Джанис въздъхна.

— Знам, че днес погребахте Роузи. Бях на погребението и видях колко са съсипани родителите ви. Заради тях днес ще си затворя очите. Струва ми се, че господин Маккий не иска да повдига обвинение срещу вас — Колин понечи да каже нещо, но тя вдигна предупредително пръст. — Но това важи единствено в случай, че ти и този самозван Касиус Клей занапред внимавате с юмруците. Оставете това на нас, Колин.

Той кимна.

— Добре, Джанис.

Брайън го изгледа удивено.

— От кога започна да й говориш на малко име? Тя не е на наша страна, нали знаеш.

— Млъквай, Брайън, или ще те вземат дяволите — Колин говореше бавно и подчертано. — Извинявам се заради брат си, прекалил е с пиенето.

— Не се безпокой. Знам, че не си глупак, Колин. А ти знаеш, че говоря съвсем сериозно. За вас двамата Маккий и приятелите му са неприкосновени. Ясно ли е?

Брайън се закиска.

— Тая май си пада по теб, Колин.

Идеята попадна на благодатна почва в пиянското съзнание на Колин Дъф.

— Вярно ли е това, а, Джанис? Защо не си кажеш? Да вземем да поизлезем някоя вечер, а? Хубаво ще си изкараме.

Джанис забеляза някакво движение с ъгълчето на окото си и се обърна навреме, за да види как Джими Лоусън вади палката си и се насочва към Колин Дъф. Тя вдигна ръка, за да го спре, но заплашителният жест се оказа достатъчен за Колин, който отстъпи плахо, с широко отворени очи.

— Ей! — опита се да възрази той.

— Иди да си измиеш жълтото около устата, лайно такова — изсъска Лоусън. Лицето му беше разкривено от ярост. — И запомни: никога вече да не си посмял да говориш така на полицейски служител. А сега ми се махай от очите, преди да съм убедил полицай Хог да размисли и да ви прибере и двамата на топло — и то няма да е за ден-два.

Лоусън говореше гневно, съскайки през стиснатите си устни. Джанис се ядоса на свой ред. Винаги се дразнеше, когато колеги мъже решаваха да демонстрират мъжественост и се опитваха да я защитават.

Колин хвана Брайън за ръката.

— Хайде да влезем обратно. Все ще има по някоя пинта за нас — и той отведе брат си, преди да е успял да създаде допълнителни проблеми.

Джанис се обърна към Лоусън.

— Това не беше необходимо, Джими.

— Не било необходимо! Той се опитваше да те сваля, а не е достоен да ти лъска обувките — гласът му беше натегнал от отвращение.

— Но аз съм в състояние да се справям сама в такива случаи, Джими. Справяла съм се с далеч по-тежки случаи от Колин Дъф, когато теб те е нямало, за да изпълниш ролята на рицаря в сияйни доспехи. Хайде, време е да отведем това момче у дома.

С общи усилия успяха да вкарат Уиърд на задната седалка на колата. Когато Лоусън тръгна да заобикаля, за да седне зад волана, Джанис се обади отново: