Вал Макдърмид - Далечно ехо

Алекс винаги се бе забавлявал да дразни хора, които са прекалено убедени в собствените си привилегии, а в Сейнт Андрюз имаше предостатъчно възможности да го прави.

— И какво общо има всичко това с факта, че къщата гъмжи от разни типове с полицейски униформи? — попита Кевъндиш.

— Ако погледнеш по-внимателно, ще забележиш, че „онзи тип“ в дневната е жена — отбеляза Зиги. — Освен ако полицията на Файф не е започнала да приема на служба особено привлекателни травестити.

Кевъндиш стисна зъби. Ненавиждаше упорството, с което момчетата от Къркалди го третираха като карикатура. Това бе и основната причина да се задържа толкова рядко в общото им жилище.

— Та защо полицията е тук? — настоя той.

Зиги му се усмихна сладко.

— Полицията е тук, защото сме заподозрени в убийство.

— Иска да каже — додаде Алекс припряно, — че ни разпитват като свидетели. Едно момиче, което работеше в „Ламас“, беше убито точно срещу Коледа. И стана така, че ние открихме тялото.

— Това е ужасно — каза Кевъндиш. — Нямах представа. Горките й близки. А и за вас трябва да е било доста гадно.

— Не беше голямо удоволствие — съгласи се Алекс.

Явно смутен, Кевъндиш надникна отново в къщата.

— Вижте какво, явно сте се озовали в неприятно положение. Струва ми се, че за всички ще бъде по-удобно, ако намерим временно някакво друго място за нощуване. Хайде, Ед. Тази нощ ще се сместим някак при Тони и Саймън. А утре ще проверим дали няма свободни места в някоя друга сграда на общежитията — той се накани да тръгне, но се намръщи и попита озадачено: — Къде е лендроувърът?

— Ами… — поде Зиги — историята е малко заплетена. Разбираш ли, ние го взехме назаем и…

— Взели сте го назаем? — повтори възмутено Кевъндиш.

— Съжалявам. Но времето беше ужасно и решихме, че няма да имаш нищо против.

— Добре де, а къде е сега колата?

Зиги отвърна смутено:

— Ще трябва да питаш полицаите. Защото ние взехме назаем колата точно в нощта на убийството.

В тона на Кевъндиш вече не се долавяше и следа от съчувствие.

— Вие сте невъзможни — изръмжа той. — Излиза, че колата ми е задържана като веществено доказателство в следствие по убийство!

— Опасявам се, че е точно така. Съжалявам.

Кевъндиш беше вбесен.

— Ще се разправям с вас допълнително.

Алекс и Зиги проследиха двамата англичани с поглед, докато те вървяха надолу по алеята, залитайки под тежестта на багажа си. Веднага след това вратата се отвори и те трябваше да отстъпят встрани, за да могат да минат полицаите. Бяха четирима униформени и двама цивилни. Не обърнаха никакво внимание на Алекс и Зиги и се упътиха към колите.

— Това пък защо беше? — попита Алекс, когато най-сетне влязоха вътре.

Мондо сви рамене.

— Не казаха нищо. Вземаха проби от стените, тавана и дървенията. Дочух един от тях да говори нещо за някаква жилетка, но не проверяваха нашите дрехи. Иначе се ровиха навсякъде и питаха дали жилището е пребоядисвано наскоро.

Зиги се разсмя.

— Как пък не! А после се чудят защо им излиза име, че са тъпи.

— Това никак не ми харесва — каза Алекс. — Мислех, че са се отказали да се занимават с нас. А ето ги тук, обръщат всичко надолу с главата. Трябва да са намерили някаква нова улика.

— Е, каквото и да е, не виждам защо това трябва да ни безпокои — каза Зиги.

— Щом смяташ — отвърна саркастично Мондо. — Що се отнася до мен, смятам да продължавам да се безпокоя. Както каза и Алекс, бяха ни оставали на мира, а сега отново са тук. Струва ми се, че не можем просто да си затворим очите пред фактите.

— Мондо, ние сме невинни, забрави ли? Именно затова няма защо да се безпокоим.

— Добре де, добре. Какво стана с Хенри и Еди? — попита Мондо.

— Нямат никакво намерение да живеят заедно с луди убийци — подметна Зиги през рамо, докато се отправяше към кухнята.

Алекс го последва.

— Не трябваше да го казваш — каза той.

— Кое, за лудите убийци ли?

— Не. Иска ми се да не беше казал на Хари и Еди, че сме заподозрени в убийство.

Зиги сви рамене.

— Най-обикновена шега. Хари се вълнува много повече от съдбата на безценния си лендроувър, отколкото от въпроса какво сме направили и какво не. Това просто му даде желаното извинение да се изнесе — нещо, което отдавна му се искаше да направи. Освен това ти имаш полза от цялата работа. Имаме две свободни стаи, така че няма да ти се налага да търпиш хъркането на Уиърд.

Алекс взе чайника.

— Въпреки това ми се ще да не го беше казвал. Имам отвратителното предчувствие, че ти току-що пося семето, а последствията ще жънем всички заедно.