Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Отидох на нощното бдение на Бъдни вечер — отвърна Уиърд. — И тогава нещо като че ли прещрака в ума ми. Осъзнах, че искам да се измия с кръвта на Агнеца, пролята за мен. Исках да пречистя душата си.

— Щура работа — заяви Мондо.

— Но ти не каза нищо на Хогмани — намеси се Алекс.

— Исках да съм трезвен, когато ви го съобщя. Това е важна стъпка — да отдадеш живота си на Бога.

— Съжалявам — каза Зиги, който най-сетне се беше успокоил. — Но ти си последният човек на тази земя, от когото съм очаквал подобни изявления.

— Знам — отвърна Уиърд. — Но аз говоря искрено.

— Ние винаги ще си останем твои приятели — заяви Зиги, опитвайки се да скрие напиращата усмивка.

— Стига да не насочваш евангелизаторските си усилия към нас — допълни Мондо. — Искам да кажа, обичам те наистина като брат, но не дотам, че да се откажа от секс и алкохол заради теб.

— Не в това се изразява приемането на Исус, Мондо.

— Хайде — прекъсна ги Зиги. — Премръзнах от студ. Няма смисъл да стърчим тук, да отидем в наблюдателницата.

И той тръгна напред редом с Мондо. Алекс тръгна до Уиърд. Изпитваше странно чувство на съжаление към приятеля си. Трябва да се е чувствал ужасно самотен, за да потърси утеха при онези ухилени сектанти. „Редно беше аз да бъда до него“, упрекна се той. Може би още не беше късно.

— Трябва да е било странно преживяване — поде той.

Уиърд поклати глава.

— Точно обратното — почувствах се в мир със себе си. Най-сетне престанах да се чувствам не на място, открих истинската си принадлежност. Не мога да ти го опиша по-ясно. Отидох на коледната служба само за да съпроводя майка си. Седях в църквата „Абътсхол“, наоколо трепкаха светлините на свещите, както винаги на нощна служба. Руби Кристи пееше „Тиха нощ, свята нощ“ без акомпанимент. И тогава изведнъж настръхнах целия. Внезапно всичко около мен доби смисъл. Разбрах, че Бог наистина е пожертвал единствения Си Син, за да изкупи греховете на света — а значи и моите. Това означава, че мога да бъда спасен.

— Страхотно — Алекс бе обзет от известно смущение пред такава емоционална откровеност. През дългите години на приятелството им никога не бе водил подобен разговор с Уиърд. Тъкмо Уиърд, чиято единствена цел в живота досега беше да открие и нагълта толкова халюциногенни препарати, колкото е възможно, без да умре.

— И какво направи след това?

Внезапно си представи как Уиърд се изстъпва пред олтара и заявява публично желанието си да се очисти от грях. Каза си, че това би било доста притеснително — от този род случки, които щяха да го карат да се поти от притеснение, когато излезе от религиозната си фаза и поднови нормалния си начин на живот.

— Нищо. Останах до края на службата и си отидох у дома. Предполагах, че е било само моментно състояние, някакво странно мистично преживяване, може би свързано с всички душевни сътресения, предизвикани от убийството на Роузи. Или дори закъснял ефект на някой наркотик. Но когато се събудих на другата сутрин, продължавах да се чувствам по същия начин. Така че прегледах вестника, за да видя в коя църква има служба на първия коледен ден, и се озовах на някакво събиране на евангелисти до игрището за голф.

Само това ни липсваше.

— Щом си отишъл сутринта на Коледа, сигурно е нямало жива душа.

Уиърд се разсмя.

— Занасяш ли се? Залата беше претъпкана. Беше страхотно преживяване. Музиката беше фантастична, а хората се държаха с мен, сякаш ме познаваха от години. След службата отидох да поговоря с пастора — Уиърд приведе глава. — Беше много вълнуващо. Така или иначе, в крайна сметка той ме кръсти миналата седмица. Освен това ми даде адреса на тяхната конгрегация в Сейнт Андрюз — той дари Алекс с блажена усмивка. — Затова исках да ви кажа всичко днес. Защото утре, веднага след като се приберем във Файф Парк, отивам на църква.

Първата възможност да обсъдят историята на покръстването на Уиърд, достойна за преживяното от свети Павел по пътя за Дамаск, се откри пред приятелите на следващата вечер, след като той нарами калъфа с акустичната си китара и се упъти към пристанището, където се бяха настанили евангелистите.

— Е, това наистина е краят на групата — каза решително Мондо. — Предупреждавам ви, нямам намерение да свиря спиричуъли и разни песнички от рода на „Господ те обича“ заради когото и да било.

— Елвис току-що излезе — съобщи Зиги. — Казвам ви, изгубил е и последната си връзка с действителността.

— Решението му е съвсем сериозно — отбеляза Алекс.