Вал Макдърмид - Далечно ехо

Понякога се качваха на стената и наблюдаваха движението на кораби в устието, наслаждаваха се на прохладния бриз, който им помагаше да си представят, че са на носа на някой кораб, който скърца и се полюшва под краката им. А когато валеше, се криеха в наблюдателницата. Зиги беше намерил непромокаем брезент, който постилаха на земята. Дори сега, когато се считаха за пораснали, обичаха да слизат по каменните стълби, които водеха от замъка надолу към плажа, да си проправят път между купчините въглищни отпадъци и натрошени миди към наблюдателницата.

Последния ден, преди да отпътуват обратно за Сейнт Андрюз, те се срещнаха в бара на пристанището, за да изпият по една бира. Алекс, Мондо и Уиърд бяха взели заплатите си и бяха готови да продължат след първата пинта, но Зиги ги убеди да излязат. Денят беше свеж и ясен, слабото зимно слънце бе изплувало на бледосиньото небе. Минаха през пристанището, покрай високите силози на мелницата, и се упътиха към западния плаж. Уиърд вървеше малко зад другите трима, приковал очи в далечния хоризонт, като че ли търсеше вдъхновение.

Когато наближиха замъка, Алекс се откъсна от групата и се изкатери на скалистото възвишение, което почти изчезваше при прилив.

— Кажете ми пак, колко са му платили?

Мондо дори не се замисли.

— Дейвид Бойс, майстор зидар, получил по заповед на кралица Мери, вдовица на Джеймс Втори, крал на Шотландия, сумата от шест хиляди шотландски паунда, за да построи замъка Рейвънскрейг. Но не забравяйте, че е трябвало да плаща материалите от тази сума.

— А те не са били евтини. През 1614 година четиринайсет трупи, отсечени по бреговете на река Алан, и откарани до Стърлинг, излизали седем шилинга. Някой си Андрю Балфур получил два паунда и десет шилинга, за да ги нареже на греди, и да докара гредите в Рейвънскрейг — продължи да рецитира Зиги.

— Добре че приех работата в „Сейфуей“ — ухили се Алекс. — Там плащат по-добре — облегна се на скалата зад себе си и погледна назад към замъка. — Струва ми се, че хората от рода Синклеър са го направили много по-красив, отколкото щеше да стане, ако старата кралица не беше ритнала камбаната, преди да бъде завършен.

— Замъците не се строят за красота — намеси се Уиърд, който току-що ги беше настигнал. — Те трябва да служат за защита и да гарантират сигурността на населението.

— Досаден практицизъм — отбеляза Алекс и скочи на пясъка. Другите го последваха, подритвайки боклуците, останали на брега след отлива.

Когато бяха стигнали до средата на плажа, Уиърд отново заговори — никой от приятелите му не го беше виждал толкова сериозен.

— Трябва да ви кажа нещо — поде той.

Алекс се обърна с лице към него и продължи да върви заднешком. Другите също се обърнаха към Уиърд.

— Звучи заплашително — заяви Мондо.

— Знам, че това, което ще ви съобщя, няма да ви хареса, но се надявам да уважите решението ми.

Алекс забеляза подозрението в погледа на Зиги. Но си каза, че приятелят му няма от какво да се страхува. Каквото и да се канеше да им съобщи Уиърд, то произлизаше от съсредоточаване върху собствената личност, а не от желание да прави разкрития за друг човек.

— Хайде, Уиърд, давай — каза Алекс окуражително.

Уиърд пъхна ръце дълбоко в джобовете на джинсите си.

— Станах християнин — заяви той рязко. Алекс го зяпна. Мина му през ума, че не би се изненадал много повече, ако Уиърд беше признал, че е убил Роузи Дъф.

Зиги се разсмя гръмогласно.

— Божичко, Уиърд, очаквах някакво ужасно разкритие. Ти — християнин?

Уиърд издаде упорито брадичка напред.

— Имах прозрение. Приех Исус в живота си, за да бъда спасен. И ще ви бъда много задължен, ако не ми се присмивате.

Зиги вече се превиваше от смях и притискаше корема си с ръка.

— По-смешно нещо не съм чувал от години… Ох, божичко, ще се пръсна — и той се облегна на Мондо, който също се беше ухилил до уши.

— Освен това много моля да не споменавате Божието име напразно — продължи Уиърд.

Зиги отново избухна в смях.

— Ох, не мога. Как беше казано: „… на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници.“ Казвам ти, сигурно в рая танцуват по улиците от радост, че са успели да привлекат за каузата такъв грешник като теб.

Уиърд го изгледа засегнато.

— Не отричам, че съм прегрешавал в миналото. Но обърнах гръб на всичко това. Преродих се, греховете ми са изтрити.

— С голяма гъба са избърсали дъската. И кога стана това? — попита Мондо.