Вал Макдърмид - Далечно ехо

Уиърд скочи.

— Не съм длъжен да седя тук и да слушам всичко това. Вие сте пълен некадърник, нямате никакви улики против мен и го знаете.

Бърнсайд скочи, за да попречи на Уиърд да излезе, а Макленън само се облегна на стола си.

— Не бързайте толкова. Вие сте арестуван.

Мондо присви рамене така, че те почти опряха ушите му — слаба защита срещу това, което го очакваше. Макленън го загледа студено и упорито.

— Отпечатъци — поде той. — Отпечатъци от пръстите ви са открити по волана на един откраднат лендроувър. Как ще коментирате този факт?

— Колата не беше открадната. Само я взехме назаем. Човек краде, когато няма намерение да връща взетото, нали? — отвърна нацупено Мондо.

— Чакам — настоя Макленън, без изобщо да обръща внимание на думите му.

— Изпратих едно момиче до дома му, това е всичко.

— Какво момиче?

— Ами едно от тези, които бяха на купона. Тя трябваше да се прибере в Гардбридж и аз й предложих да я откарам — Мондо бръкна в джоба си и извади някакво листче. Докато чакаше, беше записал там името и адреса на момичето, защото беше очаквал този момент. Имаше чувството, че като не произнася името й на глас, това, което прави, си остава някак недействително. Междувременно беше преценил, че ако представи случилото се както трябва, ще успее да се оправдае поне донякъде. Това, че щеше да натопи момичето пред родителите му, не го вълнуваше никак.

— Ето името и адреса й. Можете да я попитате, тя ще потвърди.

— По кое време стана това?

Той сви рамене.

— Не помня. Струва ми се, че беше към два.

Макленън сведе поглед към името и адреса. Не му бяха познати.

— Какво се случи?

Мондо се захили самодоволно, заговорнически вид — един опитен мъж разговаряше с друг.

— Ами откарах я до дома й, чукахме се и после си казахме „лека нощ“. Така че сам виждате, инспекторе, нямах никакъв повод да проявя интерес към Роузи Дъф, дори да я бях срещнал. Но не стана нищо подобно. Просто чуках онова момиче и в интерес на истината бях доста доволен от себе си.

— Казахте, че сте имали сексуален контакт с това момиче. Къде стана това?

— На задната седалка на колата.

— Използвахте ли презерватив?

— Никога не вярвам на жени, които твърдят, че вземат хапчета — а вие? Разбира се, че ползвах презерватив — сега вече Мондо говореше доста по-спокойно. За него това беше позната територия, територия, на която мъжете са съучастници и се разбират взаимно.

— Какво направихте после с презерватива?

— Изхвърлих го през прозореца. Нямаше как да го оставя в колата, Хенри щеше да се досети, че сме я вземали — беше му ясно, че Макленън се опитва да намери вярната посока за следващия си въпрос. Преценката му се оказа точна. Признанието обърка първоначалната схема на разпита. Явно не беше карал произволно из виелицата, ядосан и страдащ от неудовлетворени сексуални желания. Каква причина би могъл да има тогава да изнасилва Роузи Дъф и да я убива?

Макленън се усмихна мрачно, без да възприема заговорническия тон на Мондо.

— Ще проверим доколко разказът ви отговаря на истината, господин Кър. Да видим дали младата жена ще подкрепи твърденията ви. Защото ако отрече, картината ще се промени рязко, нали?

Не можеше да почувства, че е Бъдни вечер. Когато по обяд прескочи до хлебарницата, за да си вземе пай, Бърни Макленън изпита усещането, че се е озовал в някакъв паралелен свят. По витрините блестяха коледни украшения, пъстри светлинки примигваха навсякъде, улиците бяха пълни с хора, влачещи натъпкани пазарски торби. Но всичко това му беше напълно чуждо. Той не споделяше грижите и интересите на тези хора — те имаха основания да очакват нещо повече от една коледна вечеря, развалена от горчивия вкус на провала. Бяха изминали осем дни от убийството на Роузи Дъф и все още нямаше никакви изгледи за арест.

— Зиги Малкиевич беше нещо друго — дълбока вода, няма съмнение. Ако той беше убиецът, за Макленън бе ясно, че няма да пробие, докато не се добере до недвусмислени доказателства; студентът по медицина нямаше да се предаде. Беше решил, че е разбил алибито на Дейви Кър, когато онова момиче в Гардбридж отрече да е спало с него. Но Джанис Хог, която бе взел със себе си от приличие, заяви убедено, че момичето лъже, опитвайки се да запази доброто си име. И наистина, когато Джанис се върна да поговори насаме с момичето, то призна, че е имало сексуален контакт с Дейви Кър. Звучеше така, като че ли преживяването не е било такова, че да я накара да повтори. Това според Макленън също беше интересно — може би в крайна сметка Дейви Кър не е бил толкова весел и доволен от себе си, колкото твърдеше.