Вал Макдърмид - Далечно ехо

Настана дълго мълчание. Зиги стисна здраво зъби и почувства как челюстните му мускули изпъкват.

Накрая проговори Макленън. Този път с по-мек тон.

— Ние ще разберем какво точно се е случило, надявам се, че ви е ясно. В момента цял екип от лабораторията преглежда лендроувъра инч по инч. Ако намерим само една капчица кръв, един косъм от косата на Роузи Дъф, една нишка от дрехите й, ще мине много време, преди да спите отново в собственото си легло. Бихте могли да спестите на себе си и на баща си доста неприятности, ако ни кажете истината още сега.

Зиги едва се удържа да не се разсмее. Ходът беше прозрачен. Макленън разкриваше слабостта на позициите си.

— Нямам какво повече да кажа.

— Ваша воля, моето момче. А сега ви арестувам за ползване на превозно средство без съгласието на собственика. Можете да излезете под гаранция — в такъв случай ще трябва да се явите отново в участъка след една седмица — Макленън бутна стола си и стана. — Съветвам ви да си намерите адвокат, господин Малкиевич.

Разбира се, следващият поред беше Уиърд. Докато двамата с охраняващия полицай седяха мълчаливо в стаята за разпити, той реши, че сигурно са открили лендроувъра. Така да е, каза си Уиърд. Щеше да поеме вината — нямаше намерение да остави другите да операт пешкира заради собствената му глупост. За такова нещо нямаше да го пратят в затвора. Сигурно щеше да се наложи да плаща обезщетение, но с това все някак щеше да се справи. Щеше да намери работа на половин ден. Кариерата на един математик не се проваляше от досие в полицията.

Седеше отпуснато в стола срещу Макленън и Бърнсайд и се опитваше да си придаде нехаен вид. От ъгълчето на устата му висеше цигара.

— С какво мога да ви помогна? — попита той.

— Като начало бихте могли да ни кажете истината — отвърна Макленън. — Очевидно по някакъв начин сте забравили, че сте се разкарвали насам-натам в лендроувър по същото време, когато твърдите, че сте били на купон.

Уиърд разпери ръце.

— Хванахте ме. Обикновена младежта лудория, господин инспектор.

Макленън удари с разперена длан по масата.

— Това не е игра, синко. Става дума за убийство, така че край на номерата.

— Но нещата наистина стоят така. Вижте, времето беше отвратително. Другите тръгнаха преди мен към „Ламас“, аз останах да измия чиниите. Стоях си в кухнята и гледах лендроувъра отпред и по едно време си казах: „защо не?“ Хенри си беше заминал за Англия, така че никой нямаше да разбере, ако вземехме колата за няколко часа. Така че отидох с нея до кръчмата. Останалите трима вкиснаха, като ме видяха с нея, но после, като видяха как вали, решиха, че идеята ми не е чак толкова лоша. И отидохме с колата на купона. По-късно Зиги я е преместил, за да не направя някоя истинска беля — и това е всичко — той сви рамене. — Наистина не ви го казахме, защото не искахме да си губите времето с неверни следи.

Макленън го изгледа ядосано.

— Точно сега ми губите времето — той отвори папката пред себе си. — Тук имаме показанията на някоя си Хелън Уокър, която разказа, че сте я убедили да я повозите в колата. Според нея сте я опипвали, докато сте карали, докато накрая колата започнала да се движи толкова несигурно, че се хлъзнала и спряла в някакъв бордюр. Момичето скочило от колата и се върнало обратно на купона. В показанията си тя казва, цитирам „Той беше изгубил контрол над себе си“.

Някакво мускулче трепна по лицето на Уиърд и тръсна неволно пепел върху пуловера си.

— Глупаво хлапе — каза той, но гласът му не беше уверен като думите му.

— Та до каква степен бяхте изгубил контрол над себе си?

Уиърд съумя да се засмее, макар и малко треперливо.

— Хайде, пак подвеждащ въпрос. Добре де, наистина не бях съвсем на себе си. Но между това да се повеселиш с взета назаем кола и да убиеш човек има голяма разлика.

Макленън го изгледа презрително.

— Така ли се веселите вие? Да досаждаш на жена и да я уплашиш дотам, че да я накараш да хукне по улиците посред нощ по време на виелица, само и само за да не седи в колата с вас? — Уиърд погледна настрани и въздъхна. — Да, сигурно сте били ядосан. Успявате да накарате момичето да се качи в откраднатия лендроувър, въобразявате си, че сте я впечатлили и ще постигнете целта си, а вместо това тя избягва. Какво става след това? Забелязвате Роузи Дъф, която върви в снега, и решавате, че тя ще свърши работа? Само че тя не ще и да знае за вас, отблъсва ви, но вие успявате да я надвиете и я изнасилвате. А после откачате напълно, защото разбирате, че тя може да ви съсипе живота.