Вал Макдърмид - Далечно ехо

Засега нямаме много опорни точки. Роузи е била намерена от четирима студенти, които се прибирали във Файф Парк от някакъв купон на Лиърмонт Гардънз. Разбира се, те може да са напълно невинни свидетели, но могат да бъдат й нещо много повече. Те са единствените, за които знаем, че са били изпоцапани с кръв тази нощ. Трябват ми хора, които да проверят всички подробности, свързани с въпросния купон. Кой е бил там? Кой какво е видял? Нашите момчета наистина ли разполагат с алибита или не? Как са се държали там? Екипът, на който възлагам тази задача, ще бъде оглавяван от следовател Шоу, и бих искал някои от униформените ни колеги да работят с него. Не е зле да всеем малко страх божи у тези купонджии.

Роузи е работела в бар „Ламас“, както вероятно е известно на много от вас — той се озърна и видя, че няколко души кимат, сред тях и полицай Лоусън, който се бе озовал първи на мястото, където бе открито момичето. Макленън познаваше Лоусън — момчето беше младо и амбициозно; малко повече отговорност щеше да му се отрази добре.

— Онези четири момчета са пили в „Ламас“ същата вечер. Затова искам следовател Бърнсайд да вземе няколко души и екипът му да се постарае да разговаря с всички, които са били в бара снощи. Интересува ме дали някой е обърнал по-специално внимание на Роузи. Освен това какво са правели нашите четири момчета, и как са се държали? Лоусън, знам, че ти посещаваш „Ламас“. Искам да помагаш на Бърнсайд, за да открие по-бързо редовните посетители.

Макленън помълча и огледа отново хората в стаята.

— Освен това се налага да поразпитаме хората, които живеят на „Тринити Плейс“. Роузи не е отишла пеш до Халоу Хил. Извършителят на престъплението е разполагал с кола. Може да имаме късмет и да попаднем на човек, страдащ от безсъние, или поне някой, който е станал през нощта, за да отиде до тоалетната. Искам да знам всичко за всяко превозно средство, което е било забелязано да се движи в ранните часове на деня.

Макленън се замисли за миг и продължи:

— Най-вероятно Роузи е познавала човека, който я е убил. Ако я бе нападнал непознат на улицата, той не би си направил труда да пренася другаде тялото на умиращата. Затова ни трябват всякакви подробности за живота й. Това няма да се понрави на семейството и приятелите й, затова трябва да проявяваме разбиране към скръбта им. Но това не означава, че трябва да се примиряваме с частични сведения. Човекът, който е извършил убийство тази нощ, е на свобода. Искам той да бъде прибран, преди да успее да повтори злодеянието — в стаята се разнесе шепот на съгласие. — Има ли въпроси?

За негово учудване Лоусън вдигна ръка с леко смутен вид.

— Господин Макленън, чудя се дали изборът на мястото, където е било оставено тялото, има някакво значение?

— Какво искаш да кажеш? — попита Макленън.

— Ами това, че там беше открито гробище от времето на пиктите. Да не би да става дума за някакъв сатанистки ритуал? В такъв случай Роузи може да е убита и от непознат, който я е избрал, защото е отговаряла на някакви негови изисквания за човешка жертва.

Макленън почувства как изтръпва при мисълта. Как бе възможно да се е отплеснал дотолкова, че да не е преценил и тази възможност? Ако такова нещо можа да хрумне на Джими Лоусън, то неминуемо щеше да хрумне и на журналистите. Само това му липсваше — вестниците да гръмнат, че наоколо върлува извършител на ритуални убийства.

— Интересна мисъл. Редно е всички да имаме предвид и такава възможност. Но това нещо не бива да се споменава извън тези четири стени. Нека засега се съсредоточим върху това, което знаем със сигурност. Студентите, бар „Ламас“ и търсене на евентуални свидетели. Това не значи, че трябва да забравяме съществуването на други възможности. А сега — на работа.

Когато брифингът свърши, Макленън започна да кръстосва стаята, за да каже по някоя окуражаваща дума или да помогне на отделните екипи да разпределят задачите. Не преставаше да се надява, че ще намерят начин да уличат студентите. По този начин биха постигнали бързо приключване на следствието, а публиката искаше точно това в подобни случаи. Нещо повече — такъв изход би освободил града от бремето на подозренията. Винаги беше по-лесно лошите да не са местни хора. Дори да са от град, отстоящ само на трийсетина мили от тук.

Когато Зиги и Алекс се прибраха, им оставаше около час, преди да се отправят към автобусната спирка. Бяха прескочили до автогарата да проверят и получиха уверения, че линиите в графството функционират, макар разписанието да не се спазваше много точно.