Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Ами същото ще стане й ако някакъв лендроувър цъфне най-неочаквано пред жилището ни — отбеляза Зиги.

— Какво да правим тогава?

Зиги отново зарита снега.

— Вероятно просто ще се наложи да изчакаме нещата да отшумят, тогава аз ще дойда тук и ще прибера колата на място. Слава богу, сетих се навреме и пъхнах ключовете в слипа си, иначе щяхме да се издъним още когато Макленън ни накара да изпразним джобовете си.

— Да не се занасяш? Сигурен ли си, че искаш ти да прибереш колата?

— Вие и тримата работите през ваканцията. Аз най-лесно ще мога да се измъкна. Достатъчно е да си измисля някакво извинение, че ми е трябвало да проверя нещо в университетската библиотека.

Алекс се поразмърда смутено на мястото си.

— Вероятно ти е минало през ума, че като не си признаваме за лендроувъра, може да помогнем на убиеца да остане на свобода?

Зиги го изгледа стреснато.

— Нали не мислиш сериозно…

— Какво? Че някой от нас може да го е направил ли?

Алекс сам не вярваше, че облича в думи подлите подозрения, които бяха намерили място в мислите му. Той отрече припряно:

— Не, но онези ключове се търкаляха навсякъде на купона. Може някой да се е възползвал и да ги е взел…

Той млъкна.

— Знаеш отлично, че нищо подобно не е ставало. И дълбоко в себе си съзнаваш, че нито един от нас не би могъл да убие Роузи — каза уверено Зиги.

Алекс си каза, че му се иска да споделя увереността му. Но кой можеше да знае какво е минавало през главата на Уиърд, когато се беше надрусал до ушите? Ами Мондо? Нали той беше закарал онова момиче до дома му, и явно е бил убеден, че се е уредил за вечерта. Ако момичето го е разкарало, може да е бил вбесен и раздразнен, и достатъчно пиян, та да реши да си го изкара на друго момиче, което му е отказало — а Роузи беше правила това неведнъж. Ако Мондо се е натъкнал на нея, когато се е прибирал? Алекс поклати глава. Дори мисълта за нещо подобно беше непоносима.

Сякаш долавяйки мислите, които се въртяха в главата на Алекс, Зиги каза тихо:

— Освен това, ако мислиш за Уиърд и Мондо, трябва да включиш в списъка и мен. Аз имах същите възможности като тях. Надявам се, че съзнаваш колко смехотворна е подобна идея.

— Това е налудничаво. Ти не би могъл да причиниш зло никому.

— Същото се отнася и до останалите двама. Подозрението се разпространява като вирус, Алекс. Лепнал си го от Макленън. Но трябва да се освободиш от него, преди да засегне главата и сърцето ти. Не забравяй това, което знаеш за нас. Нито една от чертите ни не се покрива с необходимото за един хладнокръвен убиец.

Думите на Зиги не пропъдиха напълно тревогите на Алекс, но той реши да не обсъжда повече този въпрос. Вместо това прегърна Зиги през рамото и каза:

— Ти си добър приятел, Зиг. Хайде да отидем в града, ще те черпя с палачинки.

Зиги се ухили:

— Последният от щедрите, така ли? Няма да се възползвам, ако не възразяваш. Нещо не ми се яде. И не забравяй: един за всички, всички за един. Това не означава, че трябва да си затваряме очите пред недостатъците на приятелите си, а че трябва да си вярваме. Това доверие се основава на дълги години, прекарани заедно, на съзнанието, че се познаваме добре. Не позволявай на Макленън да го подкопае.

Барни Макленън се озърна в общата стая на следствения отдел. Като никога помещението беше натъпкано. Колкото и необичайно да бе това за цивилните следователи, Макленън беше привърженик на идеята да кани и униформените полицаи на брифинги при важни разследвания. Това ги караше да се чувстват ангажирани с разследването. Освен това те бяха по-близо до външната действителност и имаха по-голяма възможност да обърнат внимание на някоя дреболия, която следователят би могъл да пропусне. Изграденото у тях съзнание, че са част от екипа увеличаваше възможността те да проследят дреболиите, които са им направили впечатление, вместо да ги отпишат като незначителни.

Макленън стоеше в единия край на стаята, Шоу и Бърнсайд се бяха изправили от двете му страни. Беше пъхнал ръка в джоба на панталоните си и подрънкваше нервно с шепа монети. Имаше чувството, че всеки момент ще се разпадне от нерви и преумора, но знаеше, че адреналинът може да го поддържа още с часове. Винаги ставаше така, когато следваше инстинкта си.

— Знаете защо сме се събрали — започна той веднага щом всички насядаха. — В ранните часове на деня тялото на млада жена беше намерено на Халоу Хил. Роузи Дъф е убита с една разрезна рана в областта на корема. Рано е още за подробности, но може да се каже с почти пълна сигурност, че преди това е била изнасилена. Рядко ни се случва да имаме такъв случай на наша територия, но това не е причина да не можем да се справим с него, при това бързо. Семейството на мъртвото момиче заслужава да получи отговор на въпросите си.