Вал Макдърмид - Далечно ехо

Зиги го прегърна през рамото.

— Лоша работа, Алекс. Но сега вече си зрял човек. Това, което видяхме снощи, беше наистина ужасно. Наистина не е необходимо да впрягаш въображението си, за да го правиш по-страшно. Каквото и да сънуваш, не може да е по-лошо от това, което изпитахме, когато намерихме Роузи.

Алекс си каза, че му се ще думите на Зиги да му действаха малко по-успокоително. Но те бяха верни само наполовина.

— Предполагам, че след тази нощ всички ще трябва да се борим с демони — отвърна той.

— Демоните, с които някои от нас ще се борят, са по-реални от другите — каза Зиги, отдръпна ръка и сключи длани зад тила си. — Не знам как стана, но Макленън надуши, че съм хомосексуален — той прехапа устни.

— О, по дяволите — каза Алекс.

— Знаеш ли, ти си единственият човек, на когото съм го казал — устата на Зиги се изкриви в иронична усмивка. — Е, с изключение на интимните ми приятели, разбира се.

— Разбира се. А той как разбра? — попита Алекс.

— Толкова се стараех да избягвам лъжи, когато разговаряхме, че той успя да напипа нишката. Сега се опасявам, че ще се разчуе.

— Защо да се разчуе?

— Защото хората обичат да клюкарстват. Не виждам причини ченгетата да се различават от останалите хора в това отношение. Сигурно ще разговарят и с университетската администрация. А ако решат да ни притиснат по някакъв начин, това им дава идеална възможност. Ами ако дойдат да разговарят с нас у дома, в Къркалди? Ако на Макленън му хрумне хитрата идея да ме натопи пред родителите ми?

— Няма да го направи, Зиги. Ние сме свидетели. Няма интерес да предизвиква отрицателното ни отношение.

Зиги въздъхна.

— Ще ми се да можех да ти повярвам. Но доколкото разбирам, Макленън се държи с нас по-скоро като със заподозрени, отколкото като със свидетели. Което означава, че ще е склонен да използва всичко, с което смята, че може да ни принуди да говорим — нали?

— Струва ми се, че те избива на параноя.

— Може и да си прав. Ами ако каже нещо на Уиърд или на Мондо?

— Те са ти приятели. Няма да ти обърнат гръб.

Зиги изсумтя презрително.

— Искаш ли да ти кажа какво ще стане, ако Макленън спомене пред тях, че един от най-близките им приятели е обратен? Уиърд ще налети да се бие с мен, а Мондо няма да влезе заедно с мен в тоалетна до края на живота си. Те мразят хомосексуалисти, Алекс. Сам го знаеш.

— Но са били твои приятели през половината си живот. Това би трябвало да струва повече от някакви глупави предразсъдъци. Аз нали не пощръклях, когато ми каза.

— Казах ти точно защото знаех, че няма да пощръклееш. Ти нямаш реакции на неандерталец.

Алекс направи гримаса.

— Предполагам, че не ти се е сторило много рисковано да споделиш с човек, чийто любим художник е Караваджо. Но и те не са някакви динозаври, Зиги. Ще успеят да го преглътнат. Дори могат да променят възгледите си в светлината на това, което знаят за теб. Наистина мисля, че не е необходимо да се тревожиш за това.

Зиги сви рамене.

— Може и да си прав. Но бих предпочел да не ги подлагам на изпитание. Пък и дори да реагират нормално, знаеш ли какво ще стане, когато се разчуе? Колко души в университета признават открито хомосексуалността си? Всички тези английски копелета, дето са се препипвали в частните интернати, си траят, нали? Ходят с разни шотландски хубавици, за да осигурят потомството. Я виж Джеръми Торп 5 5 Британски политик, бивш лидер на либералната партия от 1967 до 1976 г., когато бива принуден да се откаже от лидерското място заради споменатия скандал. — Бел.прев. — предпочита да го съдят за съучастие в убийството на любовницата му, за да прикрие хомосексуалните си наклонности. Не сме в Сан Франциско, а в Сейнт Андрюз, Алекс. Ще минат години, докато получа дипломата си и стана практикуващ лекар, но ще ти кажа едно: ако Макленън се раздрънка, нямам никакви шансове за кариера.

— Нищо подобно няма да се случи, Зиги. Преувеличаваш. Уморен си, нали сам го каза, и всички не сме на себе си след това, което ни се случи. Има нещо, което ми се струва далеч по-обезпокояващо.

— И какво е то?

— Лендроувърът. Какво, по дяволите, ще правим с него?

— Ще се наложи да го приберем. Нямаме друг изход. Иначе Хенри ще съобщи за кражбата в полицията, и тогава лошо ни се пише.

— Знам, само че кога ще го върнем? — попита Алекс. — Днес не може. Човекът, който е изхвърлил Роузи на хълма, я е закарал дотам с някакво превозно средство, и едно от малкото неща, които могат да свалят от нас подозренията, е че никой от нас няма кола. Но ако ни видят да порим снега в лендроувър, отиваме директно на първо място в класацията на Макленън.