Вал Макдърмид - Далечно ехо

Постепенно Брайън Дъф се поуспокои. Ръцете му се отпуснаха тежко като камъни на коленете и той извърна набразденото си от сълзи лице към Джанис.

— Но вие ще го хванете, нали? Ще арестувате мръсника, който я е убил?

— Ще направим всичко по силите си, господин Дъф. А сега защо не ми позволите да ви откарам у дома. Тази сутрин майка ви се тревожеше за вас. Тя има нужда да се убеди, че поне с вас всичко е наред — Джанис се изправи и го загледа в очакване на отговора му.

Засега гневният пристъп бе приключил. Дъф също стана и кимна кротко.

— Добре.

Джанис се обърна към дежурния и каза:

— Предай на Шоу от следствения отдел, че ще отведа господин Дъф до дома му. Когато се върна, ще свърша това, с което ме беше натоварил.

Този път никой нямаше да й направи забележка, че е действала по своя инициатива. На следствието беше необходима и най-дребната информация, свързана с Роузи Дъф и семейството й, а в момента Джанис имаше идеалната възможност да разговаря с Брайън Дъф в момент, когато съпротивителните му сили са най-слаби.

— Роузи беше очарователно момиче — подхвана тя, докато излизаше с Дъф през централния вход, за да отидат на паркинга.

— Познавахте ли я?

— Случва се да се отбия в бар „Ламас“ — лъжата беше незначителна и наложена от обстоятелствата. Всъщност според Джанис бар „Ламас“ бе непривлекателен като чиния със студена овесена каша. При това вътре не можеше да се диша от цигарен дим.

— Още не мога да повярвам — каза Дъф. — Човек гледа такива неща по телевизията. Не е нещо, което може да се случи с хора като нас.

— Откъде разбрахте какво се е случило? — любопитството на Джанис беше съвсем искрено. В малък град като Сейнт Андрюз новините обикновено се разнасяха със скоростта на светлината, но не и посред нощ.

— Бях у един приятел снощи и останах да спя там. Гаджето му работи в закусвалнята на Саут Стрийт — беше първа смяна. Когато отишла на работа в шест, разбрала какво е станало и веднага ни се обади по телефона. Да му се не види — избухна той. — Първо реших, че е някаква тъпа шега. Искам да кажа, и вие сигурно бихте си помислили така, нали?

Докато отключваше колата, Джанис си каза: „Всъщност не, нямам приятели, които биха счели такава шега за забавна“. А на глас продължи:

— Човек никога не иска да повярва, че такова нещо може да е истина.

— Именно — потвърди Дъф и седна до нея. — И кой би сторил такова нещо на Роузи? Искам да кажа, тя беше добро момиче. Разбирате ли, свястно момиче — не някоя уличница.

— Вие и брат ви сте се опитвали да я пазите. Не сте ли забелязали около Роузи да се увърта някой, който да ви се е сторил неподходящ за нея?

Джанис запали двигателя и потръпна, когато през вентилационните решетки в колата нахлу леден въздух. Божичко, колко студено беше тази сутрин!

— Разни мърльовци постоянно се усукваха, но всички знаеха, че ако й досаждат, ще се разправят с мен и с Колин. Затова много внимаваха. Винаги сме я пазили — той внезапно удари с юмрук по дланта на другата си ръка. — А къде бяхме снощи, когато наистина е имала нужда от нас?

— Не бива да се самообвинявате, Брайън — Джанис внимателно изкара колата от паркинга и излезе на утъпкания и вече покрит с ледена корица сняг на централната алея. Светлините на коледната украса имаха болезнено жълтеникав цвят на фона на сивото небе, прословутият лазерен лъч над сградата на физическия факултет приличаше на бледа драскулка върху надвисналите ниско над града облаци.

— Знам, че вината не е моя. Вината е на копелето, което й е причинило това. Но все ми се иска да бях там, да бях успял да му попреча. Много късно, винаги идвам прекалено късно — допълни той малко неясно.

— Значи не знаете с кого е излизала?

Той поклати глава.

— Тя ме излъга. Каза, че отивала на някакъв коледен купон с Дороти, момичето, с което работеше. Но Дороти дойде на купона, на който бях и аз. Каза, че Роузи имала среща с някакъв тип. Канех се добре да я насоля. Така де, едно е да крие от мама и татко, но ние двамата с Колин винаги сме били на нейна страна — той потри очи с опакото на ръката си. — Не мога да го понеса. Последното нещо, което тя ми каза, е било лъжа.

— Кога я видяхте за последен път?

Бяха стигнали Западното пристанище. Джанис намали скоростта и спря, после навлезе внимателно в отклонението за Страткинес.

— Вчера, когато свърших работа. Срещнахме се в града, искахме да купим коледен подарък за мама. Тримата бяхме събрали пари да й вземем нов сешоар. После се отбихме в „Буутс“ и купихме някакъв луксозен сапун. Аз изпратих Роузи до „Ламас“ — тогава тя ми каза, че вечерта щяла да излиза с Дороти — той поклати глава. — Излъгала ме е. А сега е мъртва.