Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Префинен? Ама че изискан израз за редови полицай, Джанис.

— „Полицай“ не означава „тъпанар“, детектив Шоу. Не забравяй, че доскоро и ти беше униформен.

— Добре де, добре. Да се съсредоточим върху „префинения“. Искаш да кажеш, нещо като студент например? — попита шоу.

— Именно.

— Като онези момчета, които я намериха?

Шоу заряза търсенето.

— Не бих изключила възможността — Джанис се облегна на рамката на вратата. — Запознавала се е с достатъчно студенти, когато е била на работа.

— Ето на — каза тогава Шоу и издърпа няколко картончета от чекмеджето. — Знаех си, че името Колин Дъф ми говори нещо.

Той отдели първото картонче и го подаде на Джанис. На него беше написано с равен и спретнат почерк:

„Колин Джеймс Дъф. Род. 5. 03. 1955. Местоживеене: Кабърфийд Котидж, Страткинес. Работи в хартиената фабрика в Гардбридж като шофьор на електрокар.

Септември 1974 — глобен 25 лири за пиянство и нарушаване на обществения ред.

Май 1976 — задържан за нарушаване на обществения ред.

Юни 1978 — глобен 37 лири за шофиране с превишена скорост. Движи се най-често с брат си, Брайън Стюарт Дъф, и Доналд Ангъс Томсън.“

Джанис погледна картончето от другата страна.

Там със същия почерк, но с молив, за да може текстът да бъде изтрит, ако картончето бъде поискано като доказателствен материал, бе допълнено:

„Когото е пиян, Дъф налита на бой. Често участва в свивания, но почти винаги успява да се измъкне. Обича да сплашва по-слабите от него. Не се занимава с престъпна дейност, просто е склонен към буйства.“

— Ако брат ти е такъв, то определено не е препоръчително да се запознава с чувствителния студент, когото си избрала за приятел — заяви Джанис и взе второто картонче от Шоу.

„Брайън Стюарт Дъф, род. 27.05.1957. Местоживеене Кабърфийд Котидж, Страткинес. Работи в склада на хартиената фабрика в Гардбридж.

Юли 1075 — обвинен в нанасяне на побой, глобен 50 лири.

Май 1976 — обвинен в нанасяне на побой, осъден на три месеца, излежал присъдата в Пърт.

Март 1978 — задържан за нарушаване на обществения ред.

Движи се най-често с брат си, Колин Джеймс Дъф, и Доналд Ангъс Томсън.“

Джанис обърна картончето и прочете:

„По-младият Дъф е побойник, който се има за смел мъжага. Досието му щеше да е много по-дълго, ако по-големият му брат не го измъкваше винаги, когато стане напечено. Започнал е отрано — счупените ребра и счупената ръка на Джон Стоуби най-вероятно са негово дело, но Стоуби отказа да повдигне обвинение, твърдеше, че паднал от мотора си. Младият Дъф е сред заподозрените за обира на магазина за алкохол в Уестпорт през август 1978. Случаят така и остана неразрешен, но някой ден Брайън Дъф ще бъде прибран, и то за дълго.“

Джанис винаги оценяваше високо личните бележки, добавяни от колегата, който водеше архивите, към официалните досиета. Те винаги бяха от полза, когато се готвеше задържане — така полицаите бяха наясно дали човекът, когото се готвеха да арестуват, би могъл да създаде сериозни проблеми. А по всичко личеше, че двамата братя Дъф биха могли да създадат за съжаление повече от сериозни проблеми. Като се замислеше, Колин Дъф наистина беше доста як.

— Какво мислиш? — въпросът на Шоу я изненада, не само защото прекъсна хода на мислите й, но и защото тя не беше привикнала хората от следствения отдел да споделят с нея разсъжденията си.

— Мисля, че Роузи не е казвала нищо за човека, с когото е излизала, защото се е опасявала, че новината ще подразни братята й по някакъв начин. По всичко личи, че са доста задружно семейство. Не е изключено тя да се е безпокояла за тях също толкова, колкото и за приятеля си.

Шоу се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Не е искала те да се забъркват в нови скандали, особено като се има предвид досието на Брайън — едно сериозно обвинение в нанасяне на побой и телесни щети би вкарало този път и двамата в затвора. Затова е предпочела да си мълчи.

Джанис върна картончетата на мястото им.

— Струва ми се логично. Виж какво, аз ще се кача горе да напиша доклада, а ти прескочи до моргата и провери кога близките ще могат да видят убитата. Някой от дневната смяна може да заведе семейство Дъф, но би било добре да се знае кога може да стане това.

Джанет направи гримаса.

— Как става така, че все на мен се падат най-интересните задачи?

Шоу повдигна вежди.

— Наистина ли искаш да знаеш?

Джанис не отговори. Остави Шоу в стаята на следствения отдел и тръгна, прозявайки се, към женската съблекалня. Там държаха чайник, за чието съществуване мъжете не подозираха. Организмът й имаше нужда от доза кофеин, а след като й предстоеше и посещение на моргата, заслужаваше преди това да се поглези. В края на краищата Роузи Дъф нямаше да избяга.