Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Разкажете ми за снощния купон — каза той.

Уиърд изви очи към тавана.

— Ами добре — сигурно рядко ви се случва да ви канят на такова място. Значи обикновено става така — момичета и момчета се събират на едно място, в някоя къща или апартамент, пият и танцуват. Понякога някой си тръгва с някого. Някои дори се чукат, и после всички се разотиват по домовете. Така беше и снощи.

— А някои се друсат — каза спокойно Макленън, без да проявява раздразнение от саркастичния тон на момчето.

— Е, не биха го сторили, ако бяхте канени вие — отбеляза Уиърд с презрителна усмивка.

— Взимали ли сте наркотик снощи?

— Ето на, вече се опитвате да ме накиснете.

— С кого бяхте на купона?

Уиърд се позамисли.

— Знаете ли, не мога да си спомня. Пристигнах с момчетата и с тях си тръгнах. Какво съм правил на купона, изобщо не помня. Но ако се опитвате да намекнете, че съм се измъкнал, извършил съм убийство и съм се върнал, сбъркали сте адреса. Питайте къде съм бил и ще получите точен отговор. През цялото време бях в дневната, освен когато се качих горе до тоалетната.

— А приятелите ви? Те къде бяха?

— От къде да знам? Не съм ги следил.

Макленън веднага забеляза сходството с отговора на Малкиевич.

— Но нали обикновено се грижите един за друг?

— Вие очевидно не сте чували, че това е нещо обичайно между приятели — отбеляза иронично Уиърд.

— Дотам, че бихте излъгали, за да се защитите взаимно?

— О, ето го и подвеждащия въпрос. „Кога престанахте да биете жена си?“ За какво ни е да лъжем във връзка с Роузи Дъф, след като не сме направили нищо, което би наложило да лъжем? — Уиърд потри слепоочията си. Разяждаше го нужда за сън, мъчителна като сърбеж, достигащ до мозъка на костите. — Просто имахме лош късмет, това е.

— Разкажете как стана всичко.

— Ами двамата с Алекс нещо се бяхме разлигавили, блъскахме се и падахме в снега. Той залитна напред и затича нагоре по хълма — като че ли се радваше на снега. После се препъна, падна и веднага след това го чухме да ни вика — за миг наглостта на Уиърд се изпари и той доби вид на по-млад, отколкото беше в действителност. — Тогава я видяхме. Зиги се опита… но нямаше никаква възможност тя да бъде спасена — той отръска някаква прашинка от крачола на панталона си. — Сега мога ли да си вървя?

— Никого ли не видяхте на хълма? Или по пътя натам?

Уиърд поклати глава.

— Не. Лудият убиец с брадвата вече си беше тръгнал.

Беше възстановил защитните си позиции и за Макленън беше ясно, че всякакви по-нататъшни опити да получи други сведения щяха да бъдат безрезултатни. Но срещата им не беше последна и Бърни Макленън подозираше, че има някакъв начин да пробие защитата на Том Маккий. Оставаше само да го открие.

Джанис Хог вървеше, хлъзгайки се, през паркинга, по стъпките на Иън Шоу. По обратния път към участъка и двамата мълчаха почти през цялото време — всеки сравняваше преживяното по време на разговора със семейство Дъф със собствения си живот, изпитвайки своеобразно облекчение. Когато Шоу отвори вратата, водеща към уютната топлина на участъка, Джанис го настигна и каза:

— Все се питам защо не е искала да разкаже на майка си с кого излиза.

Шоу сви рамене.

— Може би брат й има право. Може все пак да е бил женен мъж.

— Ами ако е казвала истината? Ако приятелят й не е бил женен? По каква друга причина би могла да го крие?

— Ти си жената, Джанис. По-скоро ти би могла да прецениш — Шоу продължи към стаичката, заемана от служителя, чиято задача беше осъвременяване на информацията. В този час стаичката беше празна, но картотечните шкафове бяха отключени и достъпни.

— Ами ако вече има случай, в който братята й са пропъдили неподходящ обожател, предполагам че ще е най-подходящо да се опитаме да преценим какъв тип мъже биха били неподходящи за сестра им според тях.

— И какви ще са те? — попита Шоу, издърпвайки чекмеджето, обозначено с буква Д. Пръстите му, учудващо дълги и тънки, започнаха да ровят из картончетата.

— Чакай да помисля… Като имаме предвид семейството — този тип солидна почтеност и затворен начин на живот, типични за тукашните жители… Бих казала, всеки, който според тях не е от тяхната черга — без значение дали е по-долна категория или по-високопоставен.

Шоу се озърна.

— Това определено стеснява кръга на заподозрените.

— Нали казах, просто мисля на глас — измърмори Джанис. — Ако беше някое простовато момче, тя несъмнено щеше да е убедена, че той би се справил и сам с братята й. Виж, ако е някой по-префинен тип…