Вал Макдърмид - Далечно ехо

Джанис се насили да продължи.

— По-рано през нощта трупът на млада жена беше открит на Халоу Хил.

— Трябва да има някаква грешка — упорстваше Арчи Дъф.

— Опасявам се, че няма грешка. Някои от полицаите, които бяха там, разпознаха Роузи. Познавали я от бар „Ламас“. Много ми е тежко, но трябва да ви съобщя, че дъщеря ви е мъртва.

Джанис бе нанасяла достатъчно често този удар, за да знае, че в такива случаи хората обикновено реагираха по два възможни начина — с отричане на чутото, като Арчи Дъф, или с внезапен, ужасяващ пристъп на мъка, който връхлиташе опечаления като природна катастрофа. Айлийн Дъф отметна глава и започна да вие, вперила поглед в тавана. Кършеше пръсти, преплела ръце в скута си, а страданието разтърсваше цялото й тяло. Мъжът й я загледа, сякаш я виждаше за първи път, свил вежди в израз на твърдо нежелание да възприеме това, което се случваше.

Джанис стоеше неподвижно, оставяйки се първата вълна на страданието да я връхлети като пролетен прилив на Западния плаж. Шоу пристъпваше от един крак на друг, без да знае как да продължи нататък.

Внезапно по стълбите, които водеха нагоре, се чуха тежки стъпки. През вратата в далечната част на стаята се видяха крака, обути в пижама, после и тялото на млад мъж, гол от кръста нагоре, и сънливо лице, обрамчено с рошава коса. Младият човек спря на две-три стъпала преди последното и се вторачи в сцената.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита той.

Без да обърне глава, Арчи Дъф отвърна:

— Сестра ти е мъртва, Колин.

Колин Дъф зяпна.

— Какво?!

Джанис пристъпи напред.

— Много съжалявам, Колин. Но преди известно време беше открито тялото на сестра ти.

— Къде? Какво се е случило? Какво означава това — „тялото беше открито“?

Думите му се сипеха безразборно, краката му се подгънаха и той се отпусна, на най-долното стъпало.

— Намериха тялото й на Халоу Хил — Джанис си пое дълбоко дъх. — Имаме основания да предполагаме, че Роузи е била убита.

Колин отпусна глава в ръцете си и започна да повтаря:

— О, господи! О, господи!

Шоу се приведе напред.

— Налага се да ви зададем някои въпроси, господин Дъф. Може ли да отидем в кухнята?

Айлийн вече се отърсваше от първия пристъп на скръб. Беше спряла да вие и обърна набразденото си от сълзи лице към Арчи.

— Останете тук. Не съм дете, няма защо да криете истината от мен — каза тя и преглътна мъчително.

— Имате ли бренди? — попита Джанис. Арчи я гледаше недоумяващо. — Или уиски?

Колин се изправи, залитайки.

— В килера има една бутилка, ще я донеса.

Айлийн обърна подпухналите си очи към Джанис.

— Какво се е случило с моята Роузи?

— Все още не знаем със сигурност. Изглежда е била намушкана с нож. Но ще трябва да поговорим със съдебния лекар, преди да можем да кажем нещо със сигурност.

Когато чу думите й, Айлийн трепна и се отдръпна, сякаш някой я беше ударил.

— Кой би причинил това на Роузи? Та тя и на мравката път правеше!

— И ние не знаем нищо повече — намеси се Шоу. — Но ще открием виновника, госпожо Дъф. Ще го открием. Знам, че това е най-неподходящото време да ви разпитвам, но колкото по-скоро получим необходимите сведения, толкова по-бързо ще се движи разследването.

— Може ли да я видя? — попита Айлийн.

— Ще уредим това малко по-късно през деня — отвърна Джанис. После приклекна до Айлийн и постави успокояващо ръка върху нейната. — В колко часа се прибираше Роузи обикновено?

В този момент Колин се върна от кухнята с бутилка „Белс“ и три чаши.

— В „Ламас“ приключват с поръчките в десет и половина. Обикновено си идваше към единайсет и четвърт.

Той постави чашите на ниската масичка и сипа три солидни дози.

— Но понякога си е идвала и по-късно, нали? — попита Шоу.

Колин подаде по една чаша на родителите си. Арчи изпи своята на един дъх. Айлийн я стисна здраво, но не я вдигна към устните си.

— Да, ако беше канена на купон или нещо подобно.

— А снощи?

Колин отпи малко уиски.

— Не знам. Мамо? На теб казвала ли ти е нещо?

Айлийн го изгледа. Имаше зашеметен и объркан вид.

— Каза, че имала среща с приятели. Не каза с кого, пък аз и не я попитах. Има право да живее живота си, както намери за добре — тонът й доби предизвикателен оттенък, което подсказа на Джанис, че темата е била повод за спорове, най-вероятно с Арчи.

— Как се прибираше Роузи обикновено? — попита Джанис.

— Ако аз или Брайън бяхме в града, обикновено минавахме, когато тя приключваше работа, и я докарвахме. Или едно от другите момичета, Морийн, я докарваше с колата си, когато бяха в една смяна. Ако не успееше да намери кой да я докара, вземаше такси.