Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Къде е Брайън? — попита внезапно Айлийн като квачка, уплашена за съдбата на пилетата си.

Колин сви рамене.

— Не се е прибирал, сигурно е останал да нощува някъде в града.

— Трябва да се прибере у дома. Не е редно да научи за това от чужди хора.

— Ще се върне за закуска — каза рязко Арчи. — Нали трябва да се приготви за работа.

— Роузи излизаше ли с някого? Имаше ли приятел?

Настоятелността на Шоу отклони разговора в посоката, която му беше необходима.

Арчи се намръщи.

— Мнозина се увъртаха около нея.

— Но имаше ли някой постоянен?

Айлийн отпи малка глътка от уискито.

— Отскоро си имаше някого, но не искаше да ми каже нищо за него. Питах я, но тя все казваше, че щяла да ми каже, когато му дойдело времето.

Колин изсумтя.

— Сигурно е бил женен.

Арчи изгледа ядосано сина си.

— Ще се държиш прилично, когато говорим за сестра ти, ясно ли е?

— Че защо иначе ще го крие? — младият мъж вирна предизвикателно брадичка.

— Може пък да не е искала ти и брат ти пак да й се бъркате — сопна се Арчи и се обърна към Джанис, за да поясни: — Веднъж опердашиха някакво момче, защото реши ли, че не се държал добре с Роузи.

— Кое е това момче?

Очите на Арчи се разшириха удивено.

— Ама това беше преди години. Няма нищо общо — момчето дори вече не живее тук. Замина за Англия скоро след онази история.

— Въпреки това бихме искали да ни кажете името му — настоя Шоу.

— Джон Стоуби — каза Колин с предизвикателен тон. — Баща му поддържа тревата на старото игрище за голф. Както каза и татко, Джон вече не би посмял да припари до Роузи.

— Приятелят й не е бил женен — намеси се Айлийн. — Питах я и тя отвърна, че заради нас никога не би се забъркала в такива неприятности.

Колин поклати глава и се извърна, навел глава над чашата си.

— Не съм я виждал с никого наскоро — каза той. — Но тя си беше потайна, нашата Роузи.

— Ще се наложи да огледаме стаята й — каза Шоу. — Не сега, по-късно през деня. Добре ще е да не пипате и да не местите нищо там — той се покашля. — Ако искате, полицай Хог може да остане с вас.

Арчи поклати глава.

— Ще се оправим.

— Могат да започнат да ви досаждат репортери — продължи Шоу. — Присъствието на полицай ще ви бъде от полза.

— Нали чухте какво каза баща ми. По-добре ще е да останем сами — настоя Колин.

— Кога ще мога да видя Роузи? — попита Айлийн.

— Ще пратим малко по-късно кола, но преди това някой от колегите ще ви се обади, за да ви предупреди. И ако си спомните нещо, което е казала Роузи — за снощното излизане, или за някой, с когото е щяла да се вижда, моля ви да ни го кажете. Ще бъде добре, ако ни дадете и списък с имената на приятелите й, особено ако сред тях има някой, който знае къде и с кого е била снощи. Ще може ли да го направите?

Сега, когато се видя края на изпитанието му, Шоу отново започна да се държи любезно.

Арчи кимна и се изправи.

— Ще го направим. По-късно.

Джанис също се изправи. Коленете я боляха, защото бе останала доста дълго клекнала.

— Не е необходимо да ни изпращате.

Тя последва Шоу към външната врата. Мъката, просмукала се в стаята зад тях, беше почти осезаема, изпълваше въздуха така, че вътре трудно се дишаше. Винаги беше едно и също. През тези първи часове след научаването на страшната вест тъгата нарастваше стремително.

Но това щеше да се промени. Много скоро щеше да дойде и гневът.

Уиърд гледаше ядосано Макленън, скръстил кльощавите си ръце пред тесния гръден кош.

— Искам да пуша — заяви той. Действието на наркотика се беше изпарило, оставяйки го нервен и напрегнат. Не искаше да остава тук и беше решен да се измъкне колкото бе възможно по-бързо. Но това означаваше, че ще се наложи да им подхвърли нещо.

Макленън поклати глава.

— Съжалявам, синко. Не пуша.

Уиърд извърна глава и впери поглед във вратата.

— Нямате право да ме подлагате на мъчения, нали ви е известно.

Макленън не се хвана на въдицата.

— Трябва да ви зададем някои въпроси относно това, което се е случило снощи.

— Ще отговарям само в присъствие на адвокат — Уиърд се усмихна едва забележимо, на себе си.

— За какво ви е адвокат, щом нямате какво да криете?

— Защото вие сте Силата. Това убито момиче ви виси на врата и трябва да намерите някой, когото да обвините за смъртта му, при това колкото е възможно по-скоро. Също така нямам намерение да подписвам фалшиви показания, независимо от това колко дълго смятате да ме държите тук.