Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Значи тя харесваше Гили, така ли? — продължи безмилостно Макленън.

— Не знам. Доколкото се простират моите познания, за нея той беше клиент като всички останали.

— Но клиент, на който е обръщала повече внимание, отколкото на вас например.

— Е, да, но той определено не беше единствен.

— Искате да кажете, че Роузи е обичала да флиртува?

Мондо поклати нетърпеливо глава.

— Не, нищо подобно. Такава й беше работата. Работеше като барманка и беше задължена да се държи любезно с клиентите.

— Но не е била особено любезна с вас.

Мондо подръпна нервно една къдрица, паднала над ухото му.

— Опитвате се да промените смисъла на думите ми. Разберете, тя не означаваше нищо за мен, както и аз не означавах нищо за нея. А сега мога ли да си вървя?

— Не още, господин Кър. Чия идея беше да се прибирате снощи през Халоу Хил?

Мондо се намръщи.

— Не мога да твърдя, че е било нечия идея. Просто от там минава най-прекия път от мястото, където бяхме на купон, до Файф Парк. Често се прибираме по този път. Никой не се замисли специално по този въпрос.

— Някой от вас да е изпитвал друг път желание да тича нагоре към гробището на пиктите?

Мондо поклати глава.

— Знаехме какво има там, дори отидохме веднъж да наблюдаваме разкопките — също както и половината население на Сейнт Андрюз. Това още не означава, че проявяваме неестествени наклонности.

— Не съм казал подобно нещо. Но никога до снощи не сте се отклонявали към гробищата, когато сте се прибирали към общежитията, нали?

— Че защо ни е да се отклоняваме?

Макленън сви рамене.

— Знам ли? Момчешки щуротии — може да сте гледали „Кери“ прекалено често.

Мондо задърпа кичур от косата си. „Смърт, вина, страх, подозрение“.

— Не обичам филми на ужаса. Вижте какво, инспекторе, идеята ви е напълно погрешна. Ние сме просто четири обикновени момчета, които снощи се озоваха неволно в необичайна ситуация. Това е всичко — ни повече, ни по-малко — и той разпери ръце в израз на невинност, надявайки се жестът да изглежда убедителен. — Много ми е мъчно за момичето, но това, което се е случило, няма нищо общо с мен.

Макленън се облегна назад.

— Така твърдите вие.

Мондо премълча, само въздъхна раздразнено в отговор.

— Какво ще кажете за снощния купон? Какво правихте, докато бяхте на гости?

Мондо се поизви на стола. Желанието да се измъкне беше изписано ясно на лицето му. Дали онова момиче щеше да се раздрънка? Надали. Нали се промъкна в къщата крадешком, защото родителите й смятаха, че се е прибрала няколко часа по-рано. С малко късмет можеше да подреди нещата така, че изобщо никой да не я спомене и да не я викат на разпит.

— За какво ви е да знаете всичко това? Ние просто намерихме тялото, нали ви е ясно?

— Налага се да проучим всички вероятности.

Мондо се засмя презрително.

— Просто си вършите работата, а? Е, мога да ви кажа, че си губите времето, ако сте решили, че ние имаме нещо общо с това, което се е случило с момичето.

Макленън сви рамене.

— Въпреки това искам да разбера какво се е случило на купона.

Със свито сърце Мондо представи редактираната версия с надеждата, че разказът му звучи убедително.

— Не знам точно. Трудно е да си припомня всички подробности. Малко след като пристигнахме, се заговорих с едно момиче — казваше се Мардж, от Елгин. Танцувах с нея известно време. Мислех, че съм се уредил за вечерта, разбирате ли? — той изкриви устни в иронична гримаса. — Тогава се появи гаджето й — тя не беше споменала нищо за него. Ядосах се, изпих още две бири и се качих на горния етаж. Там има малък кабинет — много малка стаичка, побира само едно бюро и стол. Поседях там, беше ме обзело самосъжаление — но не се бавих дълго, само колкото да изпия една бира. После слязох отново долу и се помотах между хората. В зимната градина Зиги рецитираше декларацията от Арброут 3 3 Декларацията от Арброут представлява всъщност писмо, писано на 6 април 1320 г. от благородниците на Шотландия до папа Йоан XXII по повод отлъчването на крал Робърт Брус от църквата. В нея се настоява папата да признае Шотландия за независима държава и се отхвърлят претенциите на английския крал към шотландския престол. Независимо от обичайното за епохата възприемане на краля като Божи помазаник, в декларацията се изтъква, че той може да бъде свален от престола, ако не защитава интересите на страната. Декларацията от Арброут е служила за модел при съставянето на Декларацията за независимост на САЩ. — Бел.прев. пред двама англичани, затова и не се задържах там. Слушал съм я достатъчно често. Всъщност не помня да съм обърнал особено внимание на нещо друго. Нямаше нищо забележително по женската част, а доколкото имаше, всичко беше заето. Затова продължих да се мотая. Честно казано, бях готов да си вървя много преди времето, когато всъщност си тръгнахме.