Вал Макдърмид - Далечно ехо

Макленън въздъхна. Потискаше го мисълта, че съмнителното поведение на малцина е дало възможността на многознайници като това хлапе да разиграват полицията, както си искат. Беше готов да заложи една седмична заплата, че този самодоволен хлапак срещу него си е окачил плакат с образа на Че Гевара в стаята и че се изживява като герой на работническата класа. Което обаче не означаваше, че би могъл да убие Роузи Дъф.

— Доста странна представа имате за нашите методи.

— Кажете това на Шестимата от Бирмингам и на Гилдфордската четворка 4 4 Двата случая впоследствие са определени като съдебни грешки — Пол Хил, Джери Конлън, Пади Армстронг и Каръл Ричардсън са осъдени през 1975 година за бомбения атентат на ИРА в Гилдфорд и излежават около петнайсет години, преди да бъдат освободени с извинения; Хю Калахан, Патрик Хил, Джерърд Хънтър, Ричард Макилкени, Уилям Пауър и Джон Уокър получават през 1975 доживотни присъди за два бомбени атентата в Бирмингам; присъдите са отменени от апелационния съд през 1991 година. — Бел.прев. — отвърна Уиърд с тона на човек, който слага коз на масата.

— Ако не желаете да се озовете там, където са те, ви предлагам да ни сътрудничите. Ако искате всичко да свърши по възможно най-лесния начин, аз ще задавам въпроси, а вие ще отговаряте. Иначе ще ви заключим отново в килията, докато намерим адвокат, който дотолкова е останал без работа, че да довтаса тук незабавно.

— Искате да кажете, че ми отказвате правото на защита?

Гласът на Уиърд прозвуча така надуто, че ако приятелите му можеха да го чуят, щяха доста да се притеснят.

Но Макленън считаше, че може да се справи с някакво нафукано студентче.

— Ще получите това, което желаете — той бутна стола си назад.

— Именно — отвърна наперено Уиърд. — Няма да чуете от мен и дума в отсъствие на адвокат.

Макленън се упъти към вратата, Бърнсайд го следваше.

— Така че доведете тук някого — продължи Уиърд.

Макленън спря на прага и се обърна.

— Това не влиза в задълженията ми. Щом искате адвокат, повикайте си го.

Уиърд започна да обмисля бързо думите му. Не познаваше нито един адвокат, а дори да познаваше, не би могъл да плати хонорара му. Можеше да си представи какво би казал баща му, ако се обадеше вкъщи и го помолеше за помощ. Идеята никак не беше привлекателна. Освен това на адвокат трябваше да се разкаже цялата история, а всеки адвокат, който получаваше хонорара си от баща му, щеше да му съобщи всичко. Според Уиърд имаше доста по-неприятни неща от това да те спипат, че си свил някакъв лендроувър.

— Добре тогава — поде той кисело. — Питайте. Ако въпросите ви са толкова безобидни, ще отговарям. Но при първото съмнение, че се опитвате да ме накиснете, млъквам.

Макленън затвори вратата и седна отново. Взря се внимателно в Уиърд, отчитайки умния поглед, гърбавия нос и неестествено пълните му устни. Каза си, че Роузи Дъф надали би се впечатлила от него — вероятно, дори да бе започнал да я ухажва, би му се изсмяла в лицето. Но такава реакция нерядко буди постепенно нарастваща ненавист, която рано или късно може да доведе и до убийство.

— Добре ли познавахте Роузи Дъф? — попита той.

Уиърд наклони глава на една страна.

— Дори не знаех фамилното й име.

— Случвало ли се е да я поканите да излезе с вас?

Уиърд изсумтя.

— Сигурно се шегувате. Целя се доста по-нависоко. Провинциални момиченца с провинциални мечти — това не ми е в стила.

— А приятелите ви?

— Надали. Всички сме тук именно защото имаме доста по-амбициозни планове за бъдещето.

Макленън повдигна вежди.

— Така ли? Дошли сте от Къркалди в Сейнт Андрюз, за да си осигурите блестящо бъдеще? Сигурно светът следи развитието ви със затаен дъх. Виж какво, синко — снощи Роузи Дъф е била убита. Каквито и да са били мечтите й, те са умрели заедно с нея. Затова си помисли добре, преди да се държиш пренебрежително, когато говориш за нея.

Уиърд не отклони поглед.

— Просто исках да кажа, че нашият начин на живот беше съвсем различен от нейния. Ако тъкмо ние не бяхме налетели на тялото й, вие вероятно изобщо не бихте чули имената ни да се споменават във връзка с това разследване. И честно казано, ако ние сме единствените, които можете да намерите за заподозрени, явно не ви бива много за следователи.

Въздухът между двамата трептеше от напрежение. Обикновено Макленън нямаше нищо против вдигането на градуса при разпит. Разгорещяха ли се, хората обикновено казваха повече, отколкото би било разумно за тях. А той имаше чувството, че младият мъж пред него крие нещо зад явната си арогантност. Можеше да е и нещо незначително, но можеше и да е нещо от ключово значение за следствието. Дори ако с настоятелността си успееше да си докара единствено някое главоболие, Макленън не можеше да устои на изкушението. Все пак можеше и да извади късмет.